Столична Община отказа да издаде удостоверение за фактическо съжителство на две жени

В международния ден на жените, Върховният административен съд на България ще заседава по дело за регистрирано партньорство на две дами. Жалбоподателките са подали в Столична Община искане за издаване на удостоверение, че живеят във фактическо съжителство. Общината отказва с мотива, че „не разполага със законово правомощие да регистрира семейни двойки като семейни партньори“, тъй като във вътрешното право – Закона за гражданската регистрация – липсва такава уредба.

Още повече, министърът на регионалното развитие и благоустройството не е одобрил образец на такова удостоверение, какъвото жалбоподателките искат – удостоверение за регистрирано партньорство. На първа инстанция, съдът изобщо не вниква в искането и се отклонява да анализира разпоредбите за правото на брак – право, което не е предмет на делото. Следва жалба до Върховния административен съд, в която се подчертава, че се касае за правото на уважение към личния и семейния живот, а не за правото на брак. Семейният живот е широко обхващащо понятие, а бракът е един елемент от него.

Жалбоподателките посочват, че Законът за гражданската регистрация е неприложим и безполезен в случая и излишно цитиран от първоинстанционния съд, който вместо това е трябвало директно да приложи международното право, например, Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа и Хартата за основни права на Европейския съюз. То е доста категорично, че Държавите имат задължение – по подходящ начин според собствената им преценка - да признаят по правен ред фактическото съжителство на еднополови двойки. Ако Върховният административен съд потвърди мотивите на Столична Община, предстои жалба с лесно предвидим край в ЕСПЧ.

Жалбоподателките се представляват от адв. Наташа Добрева, която даде следния коментар пред Сингъл Степ:

„Законът не е единственият източник на право в България. Съдебната практика и съдебният прецедент също е източник на право и Върховният съд може да задължи кмета да издаде исканото удостоверение, независимо какво пише в закона. Елементарен пример – когато Общината получи съдебно решение за признаване на пола на транссексуален човек, тя прави необходимите записвания, регистрации и други действия, за да изпълни решението, въпреки че нямаме закон за признаване на пол. „Нямаме подходящ образец на такова удостоверение“ и изобщо всякакви оправдания свързани с финансови, технически и логистични трудности - не могат да се вземат на сериозно и нямат тежест, когато става дума за нарушение на основни човешки права. Така че, юридическа пречка за издаване на въпросното удостоверение няма, напротив, българските граждани живеем в една продължаваща ситуация на противозаконна дискриминация на ЛГБТИ малцинствата.“