Иван Димов в предаването “120 минути” на бТВ
22.08.2019
Група за родители на ЛГБТ младежи
27.08.2019
ЛГБТИ семействата в България не просто са възможни, но и реални
Знаем, че много от вас, които търсите подкрепа през нашия чат, телефонна линия, групи и консултации с психолог, често си задават въпроси, свързани с възможността ЛГБТИ хората да създават семейства в България, да отглеждат деца и да им осигурят възможно най-добрите условия за живот.
Това е историята на Елена – майка и партньор в еднополово семейство. Прочетете как Елена и групата родители, които тя организира, могат да ви бъдат от помощ за съвсем конкретни въпроси, свързани с ЛГБТИ семействата.
Казвам се Елена.
Аз съм жена на средна възраст, която работи, спортува и има любими занимания. Аз съм нечия дъщеря, сестра, колежка и съседка. Аз съм жена като всяка друга, с която се срещате в ежедневието си.
Пиша следващите редове в ролята си на родител - най-важната роля в живота ми.
Имам две деца – момиче на 22 години и момче на 8 и половина години, които са създадени с много любов и желание. Децата отглеждаме заедно с моята партньорка. Това е голямо предизвикателство в България.
Нашето еднополово семейство преминава през своите ежедневни битовизми, радости и трудности, както всяко друго българско семейство. Понякога пред нас изникват трудности, които не можем да преодолеем и които са свързани единствено с липсата на подходящи закони в държавата ни. Като изключим законовите пречки, животът ни върви като на всяко друго семейство, което отглежда деца в България. Ние сме силно социално ангажирани и често създаваме или участваме в различни инициативи. Хората около нас виждат нашите качества, а не структурата на семейството ни. Това е причината да имаме много приятели и да сме приети добре в обществото.
Преди да създадем второто си дете, ние дълго обсъждахме какви трудности и проблеми може да има. Дали обществото ще го приеме като всяко друго дете или ще го смаже заради семейството му. Прочетохме много материали от страните, в които има официални статистики за здравето и живота на деца в еднополови семейства. Получихме подкрепата на роднини и приятели. Така се решихме.
Децата ни растат будни, отговорни и най-вече щастливи. Стараем се да ги изградим като личности и пълноценни членове на обществото ни.
Преди години синът ни започна да вижда разликата между нашето семейство и семействата на приятелчетата си. Почувства се различен. Това ни притесни и веднага се заехме да му помогнем.
Започнах да осъществявам контакт с други семейства на ЛГБТИ хора. Скоро сформирах група и започнахме да се срещаме. Периодично събираме децата си, за да си играят. Това помогна на сина ни, който още след първата среща стана спокоен и уверен. Повече темата за структурата на семейството му не беше объркваща за него, независимо кой какво му говори.
Когато вземеш решение да станеш родител, ти поемаш отговорност за беззащитно човешко същество. Трябва да полагаш най-добрите грижи за физическото и психическото му здраве. Когато вземеш решение да станеш родител, трябва да си изпълнен с любов и да я предаваш на детето безрезервно. Любовта е нещо, без което децата не могат.
Човек има нужда от подкрепа и помощ във всеки важен етап от живота си. Създаването на дете е много сериозна крачка. За ЛГБТИ хората това често е свързано с много трудности и страхове.
ЛГБТИ семействата, които общуваме в групата, се обединихме около желанието да помагаме на всички, които искат да станат родители, но не знаят откъде да започнат, измъчват ги много страхове и въпроси. Ние искаме да вдъхнем вяра на ЛГБТИ, които мечтаят да имат дете, да разберат, че това не само е възможно, но и животът им може да бъде спокоен, изпълнен с щастие и смисъл.
Свържете се с нас, разкажете за своя опит да имате дете, за своите страхове, притеснения или успехи. Задайте ни своите въпроси, ние ще се отзовем бързо. Пишете ни на . Очакваме ви! :)
Въпроси и отговори
Ето и най-често задаваните въпроси и срещани митове, събрани от групите ни за родители:
Хомосексуалността не е избор, не може да бъде възпитана, внушена или променена. Сексуалността се проявява активно в пубертета. В миналото хомосексуалните хора са вървели срещу природата си и са криели своята сексуалност. Животът им често е протичал самотно или са създавали семейства в приетата от обществото конфигурация. И в двата случая са били крайно нещастни. В последните десетилетия все повече ЛГБТИ хора заявяват сексуалността си и търсят щастлив живот, без да лъжат себе си или околните. Много държави по света променят законодателството си, така че то да бъде насочено и към родители от ЛГБТИ спектъра
Сексуалната ориентация и родителството са две различни неща. Може да си биологичен родител, но никога да не станеш социален родител и да отгледаш дете. Можеш да си хетеросексуален и да не можеш да имаш деца. Може да станеш родител и по различни начини. При ЛГБТИ хората е възможно зачеване по естествен начин (при транс хората), възможно е зачеване с асистирана репродукция, осиновяване или сурогатство (в държави, където сурогатството е законно).
В обществото имаме заложени стереотипи, според които мъжът трябва да е мускулест, да бъде по-грубоват, да има нисък тембър, да е с определено поведение и занимания в ежедневието си. Жената от своя страна трябва да бъде нежна, кокетна и също да има общоприето поведение и занимания в ежедневието си.
Тези полови стереотипи не са свързани със сексуалността. Има хетеросексуални жени, които обичат къси прически, тренират бокс, карат мотор, а движенията им не са елегантни. Има и хетеросексуални мъже, които са с грациозни фигури, поддържат външния си вид по-екстравагантно и имат изящни движения. Тези два типа хора може да имат хетеросексуално семейство, деца и изобщо да не разбират, че не покриват стереотипите на обществото. Възможно е в семейството на по-нежния мъж жена му да е по-грубовата и дори водеща в двойката. Случва се на някои жени да им се отдава по-добре от мъжа да ремонтират електроуреди или жилището, а на мъжете - да готвят по-добре от съпругите си.
В гей двойките е същото. Има по-грубовати и по-нежни ЛГБТИ. Има такива с умения, които са приети за мъжки, има и с умения, приети за женски. Няма разпределени роли между партньорите в ежедневието или в интимен план.
Ако вземем за пример двойка мъже, които отглеждат своето дете, те и двамата са татковци. Никой не влиза в ролята на майка.
Прекалено личните въпроси, с цел задоволяване на любопитството, винаги са проява на лош вкус. Никой не пита хетеросексуална двойка как е заченала детето си. Понякога ситуацията при ЛГБТИ хората е доста сложна и те предпочитат да не коментират подробности.
Случва се децата да са отглеждани от един родител. В България това по-често е майката и също толкова често бабата участва в отглеждането на детето. Това е конфигурация на еднополово семейство. Трябва да се има предвид, че детето не живее изолирано. То намира своя модел за подражание в роднина, учител, приятел на семейството. Така детето расте неощетено.
В еднополовите семейства много по-често съзнателно се търси човек от противоположния пол, в който детето да открие нужното за оформяне на ролевия модел.
На него може да му се подиграват, че е дебело или носи очила. Детското поведение е копиране поведението на родителите. Ако възрастните показваме приемане на различията като нещо естествено и възпитаваме децата в това, тогава няма да съществува повишена агресия между децата и няма да има нападки на база съществуващо различие.
Дете, което е заченато с донорски материал, е много по-малко вероятно да е болно или обременено с генетични проблеми. Донорите преминават през много подробни интервюта и изследвания. Цялата информация за тяхното здравословно състояние, както и на роднините и семейната обремененост се описва в досието им, до което има достъп.
Както при хомосексуалните, така и при хетеросексуалните хора има индивиди с неморално поведение и множество сексуални контакти. Когато се каже „хомосексуален“, хетеросексуалните хора свързват тези отношения само със секс. ЛГБТИ изграждат ценностната си система както хетеросексуалните хора – в детството си и в семейната среда.
Тези препоръки са в ущърб на детето. Първо, да бъде учено да лъже, е вреда за ценностната му система. Второ, това противоречие – „вкъщи сме семейство, а навън не сме“ - е объркващо за детето. Как така на едно място си му родител, а на друго не си?
Криейки от детето своята същност, човек се вкарва доброволно в затвор, в който са живеели хората преди десетилетия. Детето обича родителя си. Сексуалната ориентация на родителя не влияе върху степента на обич, приемане и респект.
Благодарим на това семейство от групата с ЛГБТИ семейства, което реши да сподели своята снимка с нас
