„Обичам това, че съм гей и обичам нашите постижения”

Нека празнуваме Прайд месец заедно
21.05.2020
Девети епизод от нашия подкаст вече е онлайн
03.06.2020

„Обичам това, че съм гей и обичам нашите постижения“ – „обикновеното сърце“ на борбата срещу СПИН угасна.

Лари Креймър, писател, драматург, гей и СПИН активист ни напусна в сряда, 27 май, 2020 година в дома си в Ню Йорк на 84 годишна възраст. Съпругът му Дейвид Уебстър съобщава, че Лари е страдал от пневмония, която е причина за смъртта му.

Гей общността загуби един от най-смелите си активисти, който ще бъде запомнен с острия си език и страстта, която влагаше в борбата за правата на гей мъжете и хората, живеещи с ХИВ. Той заема челните редици в битката със СПИН епидемията сред гей мъжете в САЩ в началото на 80-те. През 1981 година Креймър е сред основателите на GMHC (Gay Men’s Health Crisis) – първата организация, предлагаща услуги за хора с ХИВ и, занимаваща се с активизъм и застъпничество за достъп до лечение и диагностика. В последствие, неговите съратници в организацията го отстраняват от ръководния пост заради острия му език и агресивното поведение в борбата с институциите.

В последствие Лари основава по-скоро милитантната група ACT UP (AIDS Coalition to Unleash Power). Той не подкрепя меките дипломатични методи на някои от своите братя активисти, заради бездушието, което вижда от страна на институциите и събира около себе си гей мъже, лесбийки и транс хора, които са готови да се борят за живота си с всички средства. Демонстрациите на ACT UP призовават открито за гражданско неподчинение и събират хиляди хора, уморени от латентността на институциите. Активистите настояват за ускорени проучвания и разработване на лекарства за ХИВ, за край на дискриминацията на гей мъжете и лесбийките. Демонстрациите и блокадите силно разтърсват дейността на правителствени служби, Уол Стрийт и католическата църква.

3. Protesters from ACT UP in front of City Hall in New York in 1992. New York Daily News Archive. NY Daily News via Getty Images.

Още в началото на 80-те Лари е сред първите активисти, които предвиждат, че рядката форма на рак сред гей мъжете (Сарком на Капоши) ще се разпространи по целия свят като всяка друга сексуално предавана инфекция, и ще убие милиони, без оглед на сексуалната им ориентация. Тогава обществото не подозира колко прав ще се окаже той.

Публично известният и в наши дни инфекционист и директор на американския институт по алергология и инфекциозни болести д-р Антъни Фаучи чува посланието на Креймър. Активистът публикува гръмко отворено писмо в The San Francisco Examiner през 1988 г. като нарича д-р Фаучи убиец и „некомпетентен идиот“.

Днес, когато Лари не е сред нас, д-р Фаучи казва за него пред The New York Times: „Веднъж като се справите с риториката му, откривате, че в думите на Лари Креймър има много смисъл и, че той имаше златно сърце“. След критичните години на кризата със СПИН през 80-те, двамата стават приятели и поддържат връзка през цялото това време до смъртта на Лари.

В следващите години Креймър ще критикува президентите Рейгън, Буш старши и Клинтън за създаването на „Холокост на безразличието“ заради непредприемане на мерки за предотвратяването на и смъртните случаи от СПИН.

Наследството, което Лари Креймър ни оставя далеч не се изчерпва с активизма му. През 1978 написва книгата „Педали“ (Faggots) в типичния за него циничен и графичен стил, която е приета със смесени мнения дори в ЛГБТ общността. Новелата представя промискуитетния гей живота на Fire Island, Ню Йорк и ширещата се употреба на дрога. Днес книгата се счита за класика в модерната куиър литература.

Той е автор на бурно одобряваната пиеса „Обикновено сърце“ (The Normal Heart) за гей нюйоркчанин, който се бори със СПИН. Пиесата е екранизирана от режисьора Раян Мърфи (Ryan Murphy) и е в платформата на HBO под същото заглавие. На Креймър му отнема няколко десетилетия да екранизира работата си като няколко продуценти опитват, но се провалят, най-известна сред които, Барбра Стрейзанд. Филмът показва силно лични за Лари проблеми – „Обикновено сърце“ извира от сърцето му, разказвайки историята на писател, активист, гневен на лекарите, правителството и дори на другите гей мъже затова, че не се борят достатъчно силно срещу мистериозната болест, станала известна като СПИН. „Обичам това, че съм гей и обичам постиженията ни, но съм толкова обезуражен от нещата, които не постигнахме“, казва Креймър в свое интервю за The New York Times през 2014 г. Негово вдъхновение са нещата, които не са наред и до сетните си дни смята, че с интелектуалната мощ на общността ни сме постигнали твърде малко. Съжалява, че все още ХИВ не представлява обединяваща сила за всички нас. Това е заветът, който Лари ни оставя – борбата продължава и имаме още много битки да водим.

Днес наследството на Лари Креймър продължава да живее и ще въздейства на поколения след нас. Създадената от него GMHC продължава да функционира в Ню Йорк и предоставя безценни услуги по изследване, консултиране, подкрепа и други услуги за гей мъже с ХИВ. Смелостта на Креймър, и други като него, промени хода на историята и живота на милиони хора с ХИВ.

Ако искате да научите повече за живота и делото на Лари Креймър, ви предлагаме следните ресурси.

Трейлър на филма “The Normal Heart”, достъпен в HBO.

Трейлър на документалния филм "Larry Kramer in love and anger”, също достъпен в HBO.


Момчил Баев, 27 май, 2020 г.