„ХИВ – помним, действаме, продължаваме”

Представихме “Не казвай на мама” онлайн
13.05.2020
GenerationArt: Росица Траянова
19.05.2020

„„Обичам това, че съм гей и обичам постиженията ни, но съм толкова обезуражен от нещата, които не постигнахме.“

Всяка година, от 1983-та насам, през третата неделя на месец май, светът отбелязва Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН или International AIDS Candlelight Memorial. В България денят се отбелязва от 1992 година, когато група организации и активисти поемат инициативата. В края на статията поместваме учредителния протокол на инициативата, предоставен от Петър Цинцарски – дългогодишен активист и служител на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“ на Министерство на здравеопазването.

За 28-ма поредна година в България ще запалим свещи в памет на онези, които сме загубили в борбата с вируса и онези, които се бориха до последния си дъх за спарведливост, диагностика и лечение. Слоганът на тазгодишния мемориал в България е „ХИВ – помним, действаме, продължаваме”, а в оригинал „We remember – We take action – We live beyond HIV“.

8 Marchers on a Gay Pride parade through Manhattan, New York City, carry...

8 Marchers on a Gay Pride parade through Manhattan, New York City, carry...

Тази година инициативата се случва в контекста на непозната за съвремието ни нова пандемия, което е повод за равносметка и някои неизбежни сравнения между двете епидемии.

Без статията да бъде историческа справка, ще разгледаме някои факти, с цел да направим паралел между двете. Най-ранното доказателство за ХИВ инфектиран човек се потвърждава едва през 1986 година, когато са изследвани стари кръвни проби, съхранявани замразени. В конкретната проба от 1956 година на неназован мъж от днешна Киншаса (Леополдвил), Демогратична Република Конго, е идентифициран вирусът на ХИВ. Смята се, че той е циркулирал и преди това, но заболелите са били твърде малко, за да предизвикат интерес. Епидемията от СПИН се разразява в САЩ още през 1980 година, но съществуват и по-ранни, изолирани случаи в края на 70-те. Кризата бързо прогресира без никакъв обществен отговор и през 1983 г. в световен мащаб ХИВ-позитивните са над 1 млн. души, а смъртните случаи – над 16 хиляди. Това е повод за общностна ЛГБТ мобилизация и масови протести в Сан Франциско и Ню Йорк. В същото време държавите и правителствата мълчат…

Тази кратка история от онези години, която е като анекдот на държавния отговор на епидемията от СПИН показва как правителството в САЩ (и други държави) гледа на тази нова „чума“. На 15 октомври 1982 г., по време на регулярна пресконференция на Белия Дом, журналистът Лестър Кинсолвинг задава на заместник-говорителя на администрацията Лари Спийкс, първият публично отправен въпрос за епидемията от СПИН. Журналистът пита дали президентът (бел.авт. Роналд Рейгън) има някаква реакция към изявлението на Центъра за контрол на болестите (CDC), че СПИН е вече епидемия с над 600 случая само в САЩ, като почти половината са мъртви. Говорителят заявява, че няма информация по въпроса, а журналистът добавя, че явлението е известно като „гей чума“… В залата избухва смях. Спийкс с насмешка казва „Аз го нямам (бел.авт. СПИН), а ти?“. В залата отново избухва смях! Журналистът настоява „Дали Президентът, с други думи Белият Дом, гледа на това като на някаква голяма шега?“ и отново пита дали Рейгън и изобщо някой в Белия Дом знае за епидемията. Говорителят на администрацията продължава иронията като казва, че не мисли, че някой в администрацията е имал личен опит (бел.авт. че е бил инфектиран). Залата отново се смее. Спийкс отива по-далеч като прави шега с хомосексуалността и намеква на журналиста, че флиртува с него, а залата се забавлява.

5 Members of ACT UP hold up signs and placards during the Gay and Lesbia...

5 Members of ACT UP hold up signs and placards during the Gay and Lesbia...

Дерогативният тон, с който администрацията говори за хомосексуалните мъже показва цялостното отношение на институциите към този епидемичен проблем, защото той, така или иначе, касае само хомосексуалните, но това няма да е така за дълго. В тези години вече е поставен знак за равенство между СПИН и гей мъжете, което поставя началото на дълбока стигма, която ще тегне над хомосексуалните контакти и СПИН в следващите десетилетия.

Според CDC, в САЩ, от 1981 г. до 1987 г. са регистрирани 50 280 случая на ХИВ. Само 2 103 души от тях са живи през 87-ма година. Шокиращите 96% от пациентите с ХИВ са починали. Същият CDC изчислява, че смъртността при настоящия коронавирус е между 0,25% - 3,0%, така че, не, тези епидемии не си приличат!

Без да омаловажаваме тежестта на настоящата епидемия, трябва да подчертаем, че реакцията към кризата с ХИВ през 80-те, та чак до 90-те, осъди на смърт едно цяло поколение, предимно куиър хора. Отговорността носят всички – правителства, научна и медицинска общност, бизнес, обществени институции, цялото гражданство. Първият тест за ХИВ е изобретен чак през 1985-та, което са поне 5 години след началото на епидемията и десетки хиляди смъртни случаи. Защо тогава никой не бързаше да открива диагностични методи с години? В същата година, официално регистрираните хора с ХИВ са над 2,4 милиона, а хората на лечение – „0“.

Обществената мобилизация на всички нива в отговор на коронавирусната епидемия, е болезнена за онези, които помнят 80-те и ХИВ. Бяха необходими само няколко седмици, за да бъдат въведени не един, а множество тестове за SARS-CoV-2, като първите за масова употреба бяха достъпни още през януари 2020. Веднага след тежкия удар на COVID-19 всички изследователи започнаха да търсят лекарство, а терапевтични възможности се появиха само няколко месеца след началото на кризата. Много бизнеси инвестираха милиони, дори милиарди, в усилията за справяне с новата болест. Почти не съществува правителство в света, което не е предприело извънредни мерки в рамките на няколко седмици след началото на смъртните случаи. Първото лекарство за ХИВ - AZT е създадено едва през 1987 година, седем години след разразяването на епидемията, когато 100 хиляди са вече мъртви, а 4,2 милиона инфектирани.

Някой мисли ли все още, че епидемиите от ХИВ и коронавирус си приличат?

„Искам да изкрещя къде беше всичко това, когато моите приятели умираха“, възкликва Кевин Дженингс, Председател на Ламбда Лийгъл, правозащитна организация за ЛГБТ и хора с ХИВ в Ню Йорк, който споделя в интервю болката от слабата обществена реакция към епидемията през 80-те. Кевин е член на Консултативния Съвет на Сингъл Степ, който предоставя стратегически насоки и ценни съвети за организацията.

Стигмата, мълчанието и страхът позволиха милиони да си отидат от заболяване, което може да бъде контролирано. Между 1996 г. и 2017 г. няма нито една година, в която от СПИН-свързани заболявания да са загинали по-малко от 1 милион души. Пикът е между 2004 и 2006 г., когато ни напускат по 2 милиона души всяка година.

Стигмата над гей общността попречи на научни изследвания и инвестиции в лечението.

Мълчанието и пренебрежението на държавните ръководители направиха СПИН срамно нещо.

Страхът на обществото накара ХИВ позитивните да живеят в сянка.

Героизмът и общностната мобилизация на всички онези първоначално засегнати лесбийки, гей и бисексуални мъже, транс хора, секс работници и хора от етнически малцинства показаха, че заедно като една общност можем да сме силни и само тогава ще ни чуят. Паметта на тези хора почитаме в мемориалния ден, а за да се върнем към началото Ви предлагаме няколко снимки и изпълнение на Елтън Джон - „Ballad of the Boy in the Red Shoes”, което той посвещава на епидемията.

Днес, в България и в останалата част от развития свят, лечението за ХИВ е достъпно и безплатно за всички, а хората, живеещи с ХИВ имат пълноценен живот. Но не бива да забравяме, че в световен мащаб едва около 60% от хората, инфектирани с вируса имат достъп до лечение. Останалите над 13 милиона са лишени от него!

Ние оставаме на разположение и в солидарност за оказване на емоционална подкрепа или други съвети, свързани със сексуалното общуване и животът с ХИВ. Можете да се свържете с нас на: или 0886 74 65 60;

Момчил Баев

17 Май, 2020