За мен всеки проведен чат е една малка победа, една крачка напред. Всяко „благодаря ти, много ми помогна“ е доказателство, че това, което правим, си струва.
Това е причината да вярвам, че от "Сингъл Степ" има огромна неписана, недостигната и непотърсена нужда – благодарение на тази кауза аз мога да опитам да помогна и да предпазя други хора...
За цял един месец група от прекрасни петима млади и ентусиазирани американски студенти бяха доброволци в "Сингъл Степ", по време на тяхното пътуване до България.
Осъзнавам какъв късмет имам. Да имам родители, които ме разбират и приемат или поне се опитват, да имам колеги, които ценят работата, която върша и приятели, които да ме подкрепят и се радват за и с мен.
Не влизаш в роли или в поучителни нравствени осъждания. Просто си там, съзнателен си, присъстваш и слушаш. Тишината и времето понякога са именно това, което те води.
Занимавам се с доброволстване повече от 12 години. Стига да попадна на кауза, която да намирам за значима и смислена и да вярвам, че има с какво да допринеса, с удоволствие се включвам.
Мисля си, че рано или късно идва момент, в който искаш да предадеш нататък. Не защото си някакъв свръхчовек без проблеми, а защото една невидима машинка се е задействала. Една човешка машинка, наречена отговорност.