Моята история: доброволецът VI

Благотворителен концерт #ПомогниОтВкъщи по идея на Сингъл Степ
06.04.2020
Четвърти епизод от нашия подкаст вече е онлайн
12.04.2020

Всяко „благодаря ти, много ми помогна“ е доказателство, че това, което правим, си струва.

Още от дете ми харесва да помагам.

Един от най-ранните ми спомени е как оставям на един бездомен човек паричка. Като малка все си представях как спасявам някого или как правя света едно малко по-хубаво място. Тогава дори не знаех, че има такова нещо като доброволчество. Но когато чух думата и разбрах концепцията, осъзнах, че това бих искала да правя.

ЛГБТИ тематиката винаги ми е била интересна. Повечето ми любими актьори, музиканти и автори са от тази многоцветна общност, имам и приятели и колеги, които са част от нея. Като тийнейджър започнах да чувам и да гледам историите на хора в България и по света, които са минали през процеса на разкриването. Повечето от историите бяха с щастлив край, но в тях ЛГБТИ хората споделяха първоначалното си притеснение или страх да се разкрият, както и желанието да започнат да живеят своята истина. Може би ако имат на кого да разкажат, към кого да се обърнат, процесът няма да е чак толкова плашещ, мислех си аз. Но не знаех в България да има подобна организация.

Може би моментът, който най-ясно изниква в главата ми, когато някой ме попита защо реших да съм доброволец в чата, е една случка от гимназията, която ме насочи по този път. Имахме за задача да направим презентация по социално значима тема. Аз и моя приятелка решихме нашата да е на ЛГБТИ тематика. Докато я представяхме от време на време се чуваха смях и подмятания. След презентацията ни, преподавателката реши да направим дискусия и помоли подкрепящите гей браковете да застанат от едната страна на стаята, а неподкрепящите гей браковете – от другата. Спомням си как наблюдавах хората, заели противоположната на мен позиция, и всичко, което си мислех в този момент беше, че мечтая да затворя очи и когато ги отворя, те вече да не са там. Един ден ще погледна, и те ще са застанали от моята страна – някои от тях, защото са открили, че имат гей приятели, други може би ще имат транс дете, трети ще осъзнаят, че вижданията им са остарели и е време да се променят. Вярвам, че този ден ще дойде, просто не знам точно кога. Стоях там, в класната стая, и си мислех, че докато този ден настъпи, ще направя всичко по силите си да подкрепя ЛГБТИ хората в България, за да се почувстват приети и свободни да бъдат себе си. Това беше денят, в който интересът и подкрепата ми към ЛГБТИ общността преминаха в огромно желание да помогна, да направя нещо по въпроса, да бъда част от промяната.

Открих „Сингъл Степ“ случайно, докато ровех из сайт за доброволчество с надеждата на намеря кауза, която да ми допадне. От година и половина съм доброволец в онлайн чата за подкрепа. За това време се запознах с невероятно вдъхновяващи и отдадени хора – други добротворци, консултанти и страхотният, креативен и неуморен екип. Когато се присъединих към доброволците в чата, си мислех, че съм там, за да дам нещо от себе си. Сега осъзнавам, че получавам и толкова много в замяна – потопих се в цяла една култура, почувствах се приета от една разноцветна общност, към която формално не принадлежа, създавам нови приятелства, научавам толкова много и усещам как тази дейност прави живота ми по-смислен. Имам възможността и да се запозная с най-различни истории на хора от ЛГБТИ общността – истории за предизвикателства, но и истории за успехите; истории, които ме развълнуват и мотивират. За мен всеки проведен чат е една малка победа, една крачка напред. Всяко „благодаря ти, много ми помогна“ е доказателство, че това, което правим, си струва. Това ме зарежда.

К.

Доброволците на "Сингъл Степ" работят на онлайн чата за подкрепа всеки ден от 20:00 до 23:00 часа.