Историята на един училищен клуб

Това е личният разказ на основателите на първия училищен клуб на ЛГБТИ тематика в България

Спокойно признаваме, че най-голямото ни постижение в гимназията бе създаването на клуб в подкрепа на хора с различна сексуалност или полова идентичност. Идеята не беше наша - първите опити са били още преди ние двамата да бъдем приети в колежа, когато ученици създават клуб, чиято основна цел е била застъпничество на идеята за толерантност и разбиране към хората, които се чувстват различни от мнозинството. Поради огромното желание и постоянството на тези ученици, клубът в крайна сметка е създаден, но поради все още напрегнатата обстановка покрай изричното деклариране в подкрепа на ЛГБТИ хора, не се фокусират само върху тази тема, а върху всякакъв вид социална неправда – расизъм, хомофобия, сексизъм и др. Въпреки този компромис, клубът е действал активно като място, предлагащо “защитено пространство” за голяма част от учениците.

За жалост след дипломирането на основателите на този клуб, неговата първоначална насоченост, постепенно се оказва забравена. Това не остава незабелязано от наши съученици и идеята за отделен клуб, само за ЛГБТИ общността в колежа остава нужна и жива в умовете ни.

Тук се появяваме и ние – първо единият от нас, Никола, а после и другия, Дани. Въпреки по-либералният климат тези 4-5 години по-късно, задачата ни не беше никак лесна. Двамата бяхме поставени в позицията неведнъж да се обосноваваме и отбраняваме идеята ни за създаване на клуб, посветен единствено на ЛГБТИ тематика.

Ако трябва да бъдем напълно искрени, и двамата не осъзнавахме в какво се забъркваме – просто преследвахме общата ни мечта. Трябваше да докажем, че това е нещо, от което се нуждаят учениците. Въпреки че имаше много хора, които споделяха нашата мечта, бе трудно да намерим такива, които открито да заявят позицията си. Изпитахме трудност да наберем дори нужния брой хора (само 8) за основаване на клуб. Съучениците ни все още се страхуваха – и ние разбирахме този страх, но бяхме убедени, че можем да го преломим.

С търпение, много разговори и постоянство, постепенно постигнахме целта. Клубът се разрастваше с всяка седмица, интересът не стихваше, и гласът ни като ученици ставаше по-силен и по-силен. Привлякохме вниманието не само на тези, които ни подкрепят – много от хората, които без да се замислим бихме нарекли хомофоби, искаха да разберат защо правим това, което правим, и каква е нашата мисия. Да видим с очите си как хора, които в миналото биха те псували спокойно, а сега те гледат с разбиране и новопридобито уважение, е вероятно най-прекрасното усещане, което сме изпитали! Това, което наистина не очаквахме, е подкрепа извън колежа, която получихме веднага след основаването на клуба.

Новината за клуба се разпространи бързо – и с добро, и с лошо. Няколкото организации, борещи се за ЛГБТИ права и толерантност в страната, се свързаха с нас по един или друг начин. В това число е и организацията, от която сме част сега, Сингъл Степ. Иван и Ники бяха впечатлени от нашата инициативност и от факта, че двамата напълно сами сме успели в начинанието си. Нашите цели съвпадаха и допринасяха към техните – като неправителствена организация, те искаха да предлагат подкрепа с материали, видимост, опит и да помагат на ученически организации, а ние бяхме първата успешна такава. Всичко се случи на правилното място в правилния момент – основаването на нашия клуб, завръщането на Иван от Щатите, прохождащият проект Сингъл Степ. Най-важното е че, макар и вече студенти в чужбина, можем да помагаме на други ученици, които искат да направят това, което ние направихме, и повече деца да се чувстват добре в училищата си, където и в България да са, да могат да бъдат себе си и да намират разбиране чрез диалог с техните връстници.