Ново устройство в ХИВ терапията
04.02.2018“Сингъл Степ” сред трите финалиста в Промяната
28.02.2018Когато стана от компютъра, се чувствам удовлетворен
Да бъда доброволец е нещо чуждо, дори извънземно странно за мен, това е чистата истина. Като човек, работещ в корпоративна среда, където личните постижения и резултати са с цел подобряване на собственото състояние, не разбирах как да направиш нещо, без да очакваш нещо в замяна, е рационално. Тогава се замислих: „Може би пък това е и идеята?“ Защо трябва нещо да е логично за мен или да ми донесе облага, за да бъде полезно и удовлетворително?
Имам щастието от много малък да съм наясно с това, че съм гей. Ние сме рационални и емоционални, добросърдечни и не чак толкова, високи и ниски, с други думи – всякакви. Е, аз съм рационален и пресметлив – реших, че ако планирам от рано разкриването ми, кариерата ми, живота ми като цяло ще се подреди. На 17 и вече подготвен с работа и квартира споделих с родителите си, че съм гей. Подозирам, че до края на дните си няма да срещна по-антиклимактично събитие. Майка ми каза: „Знам“ , баща ми измърмори: „Майка ти ми каза“ и по този начин ме лишиха от изпълнена с емоции история, която да разказвам.
Десет години по-късно всичките ми близки и приятели знаят, сменил съм три работодатели и както те, така и колегите ми винаги са били наясно с това какъв съм и никога през живота си не съм бил отхвърлен, обиден или дискриминиран. Подозирам, че е защото съм въоръжен със знанието, че „Ако аз се приемам, родителите и близките ми ме приемат, другото няма значение.“ Това или, разбира се, съм прекалено циничен :)
Разказвам това, защото осъзнавам какъв късмет имам. Да имам родители, които ме разбират и приемат или поне се опитват, да имам колеги, които ценят работата, която върша и приятели, които да ме подкрепят и се радват за и с мен. Мотивацията ми да стана доброволец идва именно от това. Има безброй младежи, които нямат моя късмет, родители, които не знаят какво се случва с детето им, работодатели, които дискриминират различните хора.
Когато съм на смяна в чата на Single Step предлагам подкрепа на хора, за да осъзнаят и приемат себе си, помагам им да разберат, че навсякъде има хора като тях с различни истории и премеждия, както трудни, така и лесни. Помагам за разбирането, че независимо какви са, имат шанса да реализират мечтите си или да дам полезна и важна информация. Е, колкото и странно да си представях, че е това да си доброволец, когато стана от компютъра, се чувствам удовлетворен… Все така необяснимо удовлетворен, но свиквам. Разбрах и също, че дефиницията за това да си полезен или успешен не е винаги една.
К.
Доброволците на "Сингъл Степ" работят на онлайн чата за подкрепа всеки ден от 20:00 до 23:00 часа.