GenerationArt: Александър Арнаудов

Поетът Александър Арнаудов споделя части от своята нова стихосбирка „Биография на бездната“ и разказва за вдъхновението си и за живота си като поет.
Александър е роден на 11.11.1998 г. в гр. София. Възпитаник е на Американския колеж в София и на университета Сейнт Андрюс, Шотландия, където завършва магистратура "IT и мениджмънт".
Учредител e на НПО „Нова асоциална поезия“ и e редактор на списание със същото име. Автор на книгата „Дъно в небето“ (2019), с която става лауреат в литературните празници „Южна пролет“ и националния конкурс “Академик Николай Лилиев” (2020).
Отличен е на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2018); Първа награда в Националните литературни конкурси „Изкуство против дрогата“ и „Георги Черняков“ (2019); Първа и Втора награди в Националния литературен конкурс “Море” (2020, 2022).

Какво ви вдъхновява да се занимавате с поезия?
Заобиколени сме от различни видове упадък и безумие – в лицето на откачени таксиметрови шофьори, злобни лелки в държавната администрация, приятели, които те канят на тъпи литературни четения и дори нелицеприятни хора у дома. Нажежената обстановка и средата, в която живеем ни принуждава да намерим поле за изява, което да е максимално деструктивно в личен план, и в същото време по̀казно, за да можем да получим вниманието, от което отчаяно се нуждаем. Всеки сам избира с какво да трови живота на близките си и в какво още да се провали за един живот време. Моят избор е поезията.

Какви теми са ключови за поезията ви?
Морето, небето, залеза, наркотиците, корупцията, цената на тока и сношаването в литературните среди. За последното очаквайте епистоларен роман по темата. Но в бъдеще. Все още съм прекалено неграмотен, за да го сътворя.

Как се справяте, ако усетите блокаж в творческата си работа?
Когато изпадна в творческа дупка, отварям всяка позната социална мрежа и започвам да чета новините от деня. Мария Донева има прекрасно озаглавена книга: “Как спрях да крада”. В интерес на истината, аз не спирам и грабя с шепи от тъгата, разочарованието, шокът и ужасът, които ни заобикалят, за да мога да избия комплексите на околния свят в писане. В случай, че това не проработи, се захващам с писане на кратки тристишия за инстаграм, където получавам прилив на серотонин, когато счупя лайкомера с възможно най-тъпото стихотворение.

Какви са трудностите по пътя на един поет?
Трудностите на един поет рядко са свързани с поезията. За жалост никой писател или човек, занимаващ се с книгоиздаване, не храни семейството си само от това. Задължително е да има и професия извън бранша, която по възможност да е доходоносна. За хората извън средите, художествената литература е забулена в мистерия. Истината е, че освен ако не сте Венета Райкова, едва ли ще имате поводи за радости, свързани с продадени книги или печалба. С безсрамно високите цени на хартията и печата, липсата на интерес към стихосбирки и несъществуващото желание за четене на книги, се лутаме в един омагьосан кръг, който се затваря все по-тясно около нас. В един момент разбираш, че цялата читателска общност са хората, които пишат и евентуално роднини и приятели, които просто проявяват съчувствие. Като добавим книжарниците, които вземат 50% от печалбите на издателствата, за един прохождащ или утвърден писател, си остава само моралната награда (в добрите случаи 15% от продадените книги или лични бройки за автора). Ако младежта спре да друса балони по дискотеките и инвестира тези средства в купуването на една книга месечно, ще надминем продажбите в класацията на New York Times.
Каква според вас е ролята на поезията в съвременното общество и как ще се развива тя в дигиталната ера?
Хората не спират да четат и това е катастрофален проблем. На почит са чиклит произведения, книги за личностно развитие, езотерика и други съмнителни попълнения в книжарницата. У нас липсва възпитаването на обич към художествената литература още в прогимназиален етап. За жалост, интересът на младите прекъсва точно на границата на христоматийното съдържание за матурите, но в никакъв случай не виня тях. Образователната ни система издъхва с всеки изминал ден и единствената пехота на фронта са преподавателите, които със сетни сили успяват да вменят минимална любов към четенето, въпреки всичко.

Александър споделя и няколко от стихотворенията от новата стихосбирка „Биография на бездната“: