Организаторът на несъстоялия се Бургас Прайд търси наказателна отговорност

Тогава, с помощта на адвоката си, той подаде съобщение за извършено престъпление от общ характер – увреждане на чужда движима вещ и попречване на провеждането на събрание и шествие. Това е специфичен вид престъпление против правата на човека, криминализирано в Наказателния кодекс като „престъпление против свободата на събранията, митингите и манифестациите“. Наказва се с лишаване от свобода до 2 години.

След предварителна проверка, в която беше изслушан авторът на палежа, но не бяха изслушани потърпевшите, Районна прокуратура Бургас издаде постановление, с което отказа да образува досъдебно производство. Мотивите на прокурора са, че за да е налице това престъпление, попречването на събранието трябва да е извършено чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин. В случая, запалването на знамето не било такъв незаконен начин, а представлявало изразяване на позиция и свобода на мнение.

Тази седмица, Руси Милев подаде жалба срещу постановлението за отказ, до по-горестояща прокуратура. В нея той посочва, че запалването на знамето беше възприето от служителите на МВР именно като заплаха за обществения ред и като индивидуално заплашване на участниците в Бургас Прайд. Точно по тази причина и с цел да гарантират безопасността им, полицаите прекратиха провеждането на Бургас Прайд, като помолиха участниците да се разотидат и забраниха шестване по улиците, по предварително заявения в общината маршрут. Руси Милев посочва също, че запалването на знамето внуши страх, изрази жестокост и насърчи към насилие хората, които бяха дошли да протестират срещу Бургас Прайд. Прокуратурата, обаче, не събра данни за това дали участниците са почувствали заплаха за живот и здравето си, въпреки че това е елемент от твърдяното престъпление.

По-нататък в жалбата се оборва невярното твърдение на прокурора, че в случая авторът на палежа има защитимо право на свобода на мнение. В Конституцията ясно е предвидено, че тази свобода „не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго“ или за призоваване „към разпалване на вражда или към насилие над личността“. Цитира се практика на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека, която е категорична и константна, че правото на защита от дискриминация по признак сексуална ориентация е по-силно и надделява над правото на изразяване на мнение.

„Пред ЕСПЧ са правени редица опити да се жалват лица, признати за виновни с осъдителна присъда, за това че са изразили дискриминираща хомофобска позиция. Тези хора се опитват да се защитават, като се позовават на свободата на изразяване на мнение. Всички опити на такива жалбоподатели, обаче, са завършвали неуспешно. ЕСПЧ ги отхвърля и потвърждава, че присъдите им са правилни. Това е така, защото свободата на мнение не е безгранична и това не е абсолютно право. Поради това, съм сигурна, че ако лицето, което запали знамето на Прайд понесе наказателна отговорност в България, той няма да може да се оплаче в ЕСПЧ. Няма такъв международен съдия, който да му каже – Да, ти законно си изразил позиция. Надявам се, че грешката на районния прокурор от Бургас ще бъде поправена от по-горестоящия прокурор.“ – коментира адв. Наташа Добрева.

Ms Natasha Dobreva

Human Rights Barrister