Как напредват България и Северна Македония в защита правата на транс хората – сравнителен преглед

Автор: Наташа Добрева

България и Северна Македония се развиват отскоро в областта на защита правата на транс хората. Тласък на тези реформи в двете държави даде Европейският съд по правата на човека, с две съответни свои решения – Х. с/у Северна Македония от 17 януари 2019г и Я.Т. с/у България от 9 юли 2020г. Двете дела са първите заведени срещу тези държави от транссексуални лица. ЕСПЧ постанови и по двете, че отказът да се признае юридически половата идентичност нарушава международното право. В Северна Македония нарушението е станало по причина, че Парламентът не е приел правна рамка за разглеждане на такава молба, а в България – по причина, че съдът не посочва обществен интерес, който ще бъде застрашен. Двете решения на ЕСПЧ изискват от македонското и българското правителство да вземат генерални мерки за справяне с този проблем и избягване на повторни нарушения спрямо други транс хора. По-конкретно, от Северна Македония се очаква да въведе законово основание за разглеждане на молби за правно признаване на пол, а от България – да уеднакви съдебната практика, в съответствие с критериите на международното право, и да проведе обучения на съдии. Как са изпълнени тези задължения 3 години по-късно?

България и Северна Македония дават отчет периодично пред Съвета на Европа по този въпрос. От техните отчети става ясно, че и в двете държави, дори да има доброжелателна воля от управляващите, реформата не може да се завърши, без постигнат обществен консенсус и обществено одобрение.

Северна Македония

През ноември 2018г, още преди да излезе решението на ЕСПЧ по Х. с/у Северна Македония, Правителството създава работна група, която да изготви проект за изменения в Закона за Гражданската Регистрация, в съответствие с изискванията на КЗПЧОС за правно признаване на пола. Според предвидените изменения, всеки гражданин, който е навършил 18 години, който е правоспособен и не е сключил брак има право на признаване на пола. Процедурата се инициира по молба, подадена от лицето („молител“) до Агенцията по Гражданска Регистрация, заедно с копие на личната карта, нотариално заверена декларация, че половата идентичност не съответства на пола, определен при раждане и че признаването не се иска с цел да се избегне договорно или законово задължение или изпълнението на присъда, наложена от компетентен национален или чуждестранен съд. Ако молбата е попълнена от адвокат, се изисква и пълномощно. Процедурата за правно признаване на пола не изисква представяне на доказателство за хирургическа процедура за цялостно или частично преобразуване на половите органи, хормонална терапия или някакво друго психиатрично, психологично или медицинско лечение на молителя. Агенцията по Гражданска Регистрация се произнася с решение в 30-дневен срок от подаване на молбата, като или я уважава или я отхвърля. Ако молбата е отхвърлена, молителят може да обжалва пред по-горестоящ административен орган. След като молбата бъде уважена, Агенцията по Гражданска Регистрация изпраща в тридневен срок молба до Министерство на вътрешните работи да анулира единния граждански номер. Новият акт за раждане се издава без отбелязване, че полът е променен. Не се разрешава достъп до регистрационното досие на лица, които са променили данните си за пол, с изключение на самите титуляри на досието (транс лицата) или по разпореждане на съдa. Служителите в Агенцията по Гражданска Регистрация, работещи в областта на правно признаване на пола, са длъжни да пазят в тайна данните, с които се запознават по време на тяхната работа.

На 6 май 2021г Правителството внася одобрения законопроект в Парламента за приемане. Парламентът не провежда заседания по време на кампанията за местни избори в края на 2021г и законопроектът е предвиден за дискутиране на заседание на парламентарна комисия на 22 март 2022г. Същия ден, обаче, Правителството оттегля законопроекта от процедурата в Парламента. По-специално, Правителството е на мнение, че трябва да се изготви цял нов Закон за Гражданската Регистрация.

На 22 юли 2022г е създадена нова работна група, която да изготви нов Закон за Гражданската Регистрация. На първата среща, проведена на 22 септември 2022г, работната група решава, че новият закон ще включи предишните подготвени предложения по отношение на правното признаване на пола. Очаква се новият Закон за Гражданската Регистрация да бъде изготвен от Правителството най-рано в края на 2023г.

България

През юни 2020г, още преди да излезе решението на ЕСПЧ по Я.Т. с/у България, Върховният касационен съд образува тълкувателно дело по въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки, съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?“. През май 2021г, Министерство на правосъдието изпрати до ВКС официален превод на български език на решението на ЕСПЧ по Я.Т. с/у България. Тълкувателното решение по цитирания въпрос ще бъде задължително за прилагане от всички съдилища в страната. От образуването на това дело до момента изминаха близо 2 години и половина, през които върховните съдии се срещаха няколко пъти на заседания, но винаги отлагаха „дискусията по тълкувателната процедура“, поради невъзможност да постигнат мнозинство за вземане на решението или както официално се посочва: „за излагане на допълнителни мотиви“.

Заключение

И в двете сравнявани държави се очакват генерални мерки за изпълнение решенията на ЕСПЧ най-рано през 2023г. Властите имат видимо еднакви трудности да преодолеят обществените нагласи и да реформират вътрешното си право. Северна Македония, обаче, е на прав път, като предвижда кратка административна процедура за промяна на личните данни, на базата на декларация за самоопределение и без каквато и да било медицинска история, докато в България ще се запази съдебният ред за признаване на пола и нуждата от водене на дело.