CrossFit Virtuosity: Амбициозният план на Иван Димов
24.03.2017
Събитие “Embrace Diversity. It’s Good Business v1.0”
19.04.2017
За вас, скъпи родители
Добре, ако четете това, най-вероятно преминавате през някоя от следните ситуации:
Имам чувството, че синът ми може би е гей... Току-що научих, че дъщеря ми е лесбийка... Член от семейството току-що ми каза; че дъщеря ми наистина вярва, че е момче... родено в тялото на момиче...
Страх, объркване, (дори) шок – това са само част от първоначалните емоции, които може да почувствате. Някои родители разказват за гняв и разочарование. Това е напълно разбираемо – нормално е да се чувствате извън равновесие, когато социалните очаквания, които сте проектирали към живота на детето ви, по някакъв начин тръгнат в различна посока.
Но помислете за следното – ако детето ви боравеше основно с лявата ръка, щяхте ли да изпитвате подобни чувства към него? Преди 30 години най-вероятно щяхте. Социалните очаквания към хората, боравещи с лявата ръка тогава са били, че най-вероятно ще завършат в затвора, че имат ментално заболяване и че задължително трябва да бъдат приучени да използват дясната си ръка. Хората, използващи лявата си ръка и ЛГБТИ хората представляват почти еднакъв процент от населението. За щастие днес е доказано, че насилствената промяна на доминиращата ръка, която човек използва в ежедневни задачи, може да доведе до сериозни последици за развитието на мозъка. Така че, родителите и учителите са разбрали, че трябва да оставят децата, използващи лявата си ръка, на мира.
Така че помислете си отново за вашето дете – да си гей не е всичко, което вашето дете е. Сексуалната ориентация е само една от многото характеристики, свързани с личността на вашето дете. Така че, наред с това, че е нормално да изпитвате всички тези емоции, описани по-горе, се надяваме, че ще отворите сърцата си за любовта, от която вашето дете се нуждае. И то сега повече от всякога, защото детето ви наистина се нуждае от вас.
Какво ще открия в тази статия?
В тази статия ще се опитаме да представим някои от стадиите, които родителите споделят, че преживяват, след като детето им се е разкрило, като напълно разбираме, че всяко преживяване е уникално и всяка връзка между родител и дете е специална по свой собствен начин. Използвайте този текст само като насока и помнете, че всяко семейство има собствен контекст. И моля ви, свържете се с нас, ако имате нужда да поговорите с някого.
Отричането
Може би си мислите, че...
Това е само фаза и че вашето дете просто не е намерило специалния човек (от противоположния пол).
Това са твърдения, свързани с т.нар. фаза на „отричане“, в която родителите не искат да приемат за реална сексуалната ориентация или половата идентичност на детето си. Ако вие се задържите в тази фаза прекалено дълго, ще загубите връзка с детето си. Ако сексуалната ориентация се превърне в тема табу за вашето семейство и никой не я споменава, тогава има голяма вероятност детето ви да се отдаде на самоунищожително поведение.
Отричането може да послужи за защитен механизъм и да даде време на родителите да приемат „новата реалност“. Накрая, когато разберете, че „това се случва във вашето семейство“, започвате да търсите някой/нещо, което да обвините. Не сте виновни за това, че детето ви е гей! Не сте отговорни за сексуалната ориентация на детето си и няма за какво да се чувствате виновни. ЛГБТИ хората не избират да бъдат ЛГБТИ. Както хетеросексуалните не избират да бъдат такива. Това е просто една характеристика, с която се раждаме. Хората понякога питат „Кога точно реши да бъдеш гей?“; само си помислете някой да ви попита на свой ред „Кога реши да бъдеш хетеросексуален?“ Никой не решава, това не може да бъде променено, така че не се опитвайте да променяте или да лекувате детето си. Той или тя не е болен или болна.
Преговорите
Тогава започват преговорите. „Моля те, не казвай на никого“ – може да каже някой родител на детето си. И това се случва от загриженост – родителят смята, че детето му ще бъде тормозено, бито, унижавано от роднини, съученици, от обществото като цяло. Първоначално родителят иска да защити детето си, което е нормално. Ако, обаче, останете в тази фаза, съобщението, което давате като родител на детето си е, че то трябва да се срамува от себе си и че никога няма да бъде прието каквото е. Това може да доведе до депресия, отчуждаване от семейството и суицидни мисли.
Емоциите
Вие като родител също сте подложен на риск от развиване на депресия. Нека сме честни – имали сте мечти и очаквания от вашето дете от самото начало и изведнъж се случват неща, които са извън вашия контрол; може да не сте могли да излезете от фазите на „отричане“ и „преговори“ прекалено дълго или дори да сте увредили връзката с детето си. Имате чувството, че сте загубили някого и в момента скърбите за него. Преди да успеете да приемете новата реалност, ще трябва да кажете „довиждане“ на старата. Колкото и болезнено да е това.
Консултациите и психотерапията са страхотни инструменти за подкрепа, когато родителите и децата изпитват трудности в отношенията и общуването си или преминават през процеса на „разкриване“. Консултациите могат да създадат подкрепяща атмосфера, подходяща за справяне с всички емоции и конфликти в семейството.
Не сте сами
Трябва да разберете, че не сте сами. Има ЛГБТИ хора навсякъде. И те също имат родители. Така че помислете за общността, която може да бъде изградена. Има родители, които могат да споделят личния си пример за това как са се адаптирали и са приели новата перспектива в живота на децата си.
Подгответе се
Трябва да четете колкото се може повече (и прочитането на тази статия е страхотно начало) и да се образовате за всички разнообразни аспекти на сексуалната ориентация и полова идентичност. Трябва да говорите с детето си – той или тя може да ви каже всичко за това как се чувства, какви са мечтите му/й и как се е чувствал/а преди да се разкрие (само се опитайте да не бомбардирате детето си с милиони въпроси – всяко нещо с времето си).
