Константин Кунев, мениджър на кариерната програма на фондация Сингъл Степ, коментира новоприетото изменение на Закона за училищното и предучилищното образование (ЗПУО) от гледната точка на риска за преподавателите и останалия училищен персонал.
Видяхме много и разнообразни позиции относно въвеждането на изменението в ЗПУО, което забранява „извършване на пропаганда, популяризиране и подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на половата идентичност, различна от биологичната“ в и около българските училища.
Освен явната му прилика със законите в Русия или Унгария, прави впечатление, че в закона липсва ясна дефиниция или разбиране за практическото му прилагане дори от собствените му автори. Както депутат се изказа от парламентарната трибуна – „С копиране от Уикипедия не става“. Въпреки протестите и гражданските реакции срещу поправката в закона, все още не знаем каква ще бъде реакцията на европейските институции за оспорване и/или отменяне на закона, който днес влезе в сила.
Нека да изследваме какво ще е потенциалното влияние на закона върху българския учител с „нетрадиционна сексуална ориентация“ – термин, чиято дефиниция е в разрез с европейски и български закони, както и отражението му върху трудовия пазар в България като цяло.
Приложението на закона ще бъде изключително трудно поради неясните дефиниции на термините „пропаганда“ и „подбуждане“. Липсва информация кои конкретни действия биха довели до санкции.
Санкциите дори не бяха включени в първоначалния законопроект, а предложени на по-късен етап от независими депутати (бивши представители на ПП Величие). Няма яснота кои структури ще налагат санкции, нито към кого да се обърнем при подозрение, че се осъществява „пропаганда“. Няма яснота и на кого точно се налагат тези санкции.
В новото предложение, внесено в Парламента от независимите депутати, има заложена финансова глоба в размер до 5000 лв., която може да се наложи на учители, служители, посетители или родители при нарушение, както и административно наказание за училищните служители. От това възникват следните проблеми:
- Кой орган констатира нарушението и как?
- Ако нарушителят е училищен служител, как се избира финансова глоба, административно наказание или и двете?
- Как се налага финансова глоба? Кодексът на труда е ясен по темата – работодателят (дори училищата) няма право да налага финансова глоба на служители, които не са материално отговорни. Удръжки от възнаграждението на служителя не са позволени без писменото им съгласие.
- Ако се спазва Кодекса на труда, МОН трябва ли да глоби учителя директно? Лишава ли го правото на практикуване на професията?
- Ако се наложи административно наказание, какви ще са степените му – мъмрене, предупреждение за уволнение, дисциплинарно уволнение?
Нека демонстрираме неяснотите със следния пример – ако учителят е дисциплинарно уволнен при доказано нарушение на закона. В България 95% от всички съдебни спорове за неправомерно уволнение се печелят от служителя, дори когато служителят наистина е извършил нарушение – в тази ситуация можем да спекулираме, че учителят може да спечели делото и ще бъде възстановен на работа. Ако съвместно с това МОН му е отнело правото да практикува, какво следва? Съществуват безброй подобни сценарии, но изходът е сходен – не е ясно.
Занимавам се с трудово-правни казуси всеки ден и неяснотата е нещо, с което се боря всеки ден – неяснота на служители относно правата им, но и неяснота от страна на работодателя какви са правомощията им. Съществуват и такива работодатели, които се възползват от невежеството на служителите си, когато взимат крайни решения и налагат санкции. Новоприетата поправка в закона създава точно такива условия – неяснота, в която никой не знае как да реагира.
Няколко неща обаче са пределно ясни:
- Поправката е в пряк разрез с общоевропейското законодателство на много нива;
- Тя е в пряк конфликт с Конституцията ни, особено в сегмента относно правото на словото и права и свободи на индивида;
- Тя е трудно приложима в контекста на Кодекса на труда, ако изобщо може да бъде приложена;
- Тя е в противоречие със Закона за защита от дискриминацията.
В България последните години се направиха много стъпки в позитивна посока по отношение на многообразието и приобщаването на работното място (Diversity & Inclusion). Приемането на този закон дава сигнал на недобронамерени работодатели, че тази тема, специфично в контекста на ЛГБТИ+ служителите, не е приоритет за правителството и съответно за обществото. Един очевиден сигнал за това е, разбира се, че от частния сектор не се чуват никакви мнения по темата, а едва допреди месец се публикуваха флагчета с цветовете на дъгата и публикации във Facebook и LinkedIn.
Категорично най-потърпевшите ще са ЛГБТИ+ учениците, които няма да могат да получат вниманието, от което имат нужда от страна на учителите си или от училищните професионалисти – психолози, медицински служители и др. Ясно е и че ЕС ще санкционира България за тези действия, а българските популисти ще могат да посочат ЛГБТИ+ общността като виновник, че България плаща за последиците от това законодателство.
Когато се усетят първите негативни последици от този закон, ние от Сингъл Степ насърчаваме учениците да се свържат с нашия анонимен онлайн чат за емоционална подкрепа, а работещите – да се свържат с програмата ни за трудова подкрепа VentureOut. Към работодателите апелираме за гласна подкрепа на общността, тъй като промените в закона ще доведат до неблагоприятни последствия за всички.
VentureOUT предлага цялостни, конкретни и практични ресурси както на компаниите, така и на ЛГБТИ хората в България.