Почти липсват еднополови двойки, съгласни да започнат от начало стратегическо дело в България, относно съвместното им живеене. Вместо това, има няколко двойки български граждани, които са регистрирали брака си или съвместното си съжителство в друга държава, и след това са правили опит да легализират съответния документ у нас.
Николина от Враца и Мария от Варна, които живеят заедно от две години, избраха да водят почти уникално производство, директно пред българските община и съд. Предвид липсата на уредба в Семейния кодекс на фактическото съжителство, условията за неговото допускане и регистриране се оформят и раждат в съдебната практика, казус по казус. Например, в хода на производството на Николина и Мария, за първи път български съдия написа в мотивите си, че евентуална регистрация на съжителството им би била възможна, ако представят удостоверения за настоящ адрес – еднакъв и за двете; или договор за наем, по който двете заедно са вписана на страната на наемателя; ако доведат свидетел, който да потвърди съжителството им или друго доказателство в тази насока.
След като не успяха да спечелят делото на първа инстанция, Николина и Мария обжалваха и в момента очакват разглеждане на казуса им от Върховния административен съд, III-то отделение. Заседанието по делото е насрочено за 19.04.2023г, от 14:00ч. Ако ВАС се съгласи с първоинстанционния съдия, че при показване на определени доказателства, удостоверение за фактическо съжителство би могло да бъде издадено, това би било голям напредък в политиките по формиране на позитивни нагласи спрямо ЛГБТИ хората в България. Подробно описание на разнообразните права, които възникват за хора, които могат да докажат фактическо съжителство, се съдържа в анализа, изготвен от адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ тук: https://popovarnaudov.bg/novini/hristo-koparanov-pred-bnt-zakonat-lishava-semejstvata-bez-brak-ot-mnogo-prava/
„Два са източниците, които ползвам, за да изградя това дело – предвид липсата на закон у нас. От една страна, взимам идеи от проекта за Семеен кодекс от 2008г, който е предвиждал глава „Фактическо съпружеско съжителство“, но тя впоследствие е отпаднала в Парламента при гласуване. Според нея, обстоятелството на съвместно живеене се декларира от партньорите в общината, без представяне на доказателства. От друга страна, коментирам стратегията по водене на делото с колеги адвокати от други държави, по време на международни конференции за ЛГБТИ права, и взимам добри примери от техните законодателства.“ – коментира адвокат Наташа Добрева, пълномощник на жалбоподателките.