Защо България трябва да обърне внимание на тенденциите в развитието на AI и защо Сингъл Степ използва AI, макар и със строги правила.

На фона на всички големи обещания за AI революция един практически въпрос все още кара много организации от гражданското общество да усещат напрежение: използвате ли AI в работата си? По-често отговорът идва с бавно поклащане на глава: „Не. Разбира се, че не.“

Колебанието е разбираемо. AI поражда реални опасения: дезинформация, изтичане на лични данни, намаляване на работни места, екологични разходи и огромна власт, концентрирана в ръцете на шепа компании. За много граждански организации избягването на AI изглежда като принципна позиция.

Често чуваме подобен отговор от ЛГБТИ+ организациите в цяла Европа и го разбираме, защото споделяме тревогите зад него: AI е опасен, затова стоим далеч. Ние в Сингъл Степ обаче стигнахме до извода, че този подход всъщност е просто заравяне на главата в пясъка. AI вече е значима част от ежедневието и, нека бъдем честни, не търси одобрението от страна на гражданското общество. Той вече отговаря на въпросите на нашите общности за идентичност, здраве, взаимоотношения и безопасност, на всеки език, по всяко време, независимо дали участваме или не. Отказът да го използваме не защитава никого. Означава само, че инструментите, на които нашата общност вече разчита, се създават, обучават и регулират изцяло без наше участие.

Достигнахме до неудобен извод: не можем убедително да изискваме защити за технология, която отказваме да разберем. Правилата за AI се пишат именно сега, в Брюксел и в заседателните зали на компаниите. На тази маса ще седнат онези, които могат да кажат: използваме тези инструменти всеки ден, знаем точно къде те се провалят спрямо нашите общности и знаем какво би било необходимо, за да ги поправим. Отказът да участваме не ни дава морална яснота. Той просто ни оставя извън стаята. Накратко, както гласи поговорката, или сме на масата, или сме в менюто.

Има едно възражение, което трябва да назовем ясно: тези инструменти не са създадени за нас. Те са създадени от влиятелни компании и са обучени с помощта на интернет, който отразява същите предразсъдъци, с които нашите общности се сблъскват и офлайн. Това е аргумент за скептицизъм, но не и за враждебност или оттегляне. Самият интернет не е създаден с мисъл за общности като нашите, но точно те го превърнаха в място, където да се подкрепят, да се организират и да бъдат чути. AI също ще бъде оформян не само от тези, които го създават, но и от тези, които го тестват, критикуват и настояват за по-добри решения. Ако искаме AI да служи на нашите общности, трябва да помогнем да определим в какво ще се превърне.

Затова задаваме различен въпрос: не дали на AI може да се има доверие, а какво се случва, ако гражданското общество изцяло се оттегли от него. В Сингъл Степ избрахме да не се дистанцираме от темата. Ние сме малък екип, който подкрепя много голяма общност от ЛГБТИ+ хора в България, и използваме AI всеки ден: внимателно, с предпазни мерки и с критичния поглед на гражданска организация. Доколкото ни е известно, все още няма ЛГБТИ+ организация в Европа, която да е публикувала разказ от първо лице за начина, по който използва AI в ежедневната си работа. Съществуват ценни европейски доклади за това как AI влияе върху ЛГБТИ+ хората и ние се позоваваме на тях по-долу. Това е нещо различно: бележки от организация, която действително използва технологията, написани за общността, на която служи.

И ето една причина, поради която вярваме, че този разговор не може да чака. Нашата общност не дискутира дали да използва тези инструменти; тя вече ги използва, а инструментите от своя страна насочват хората към нас. Вярваме, че тези числа само ще растат и единственият въпрос е дали организациите, които служат на тази общност, ще успеят да наваксат.

Правилото, по което работимЧовекът на първо място, човекът на последно място

Междувременно AI прави това, в което е добър: синтеза, първия вариант, електронната таблица, резюмето, превода, часовете изследователска работа, които преди изтощаваха малкия ни екип.

Ние приемаме AI като IA: intelligent assistant или интелигентен асистент. Асистентът ни помага да свършим работата си. Той не се превръща в нашата работа и не говори от наше име. Показателен пример е следният: с намаляването на финансирането в нашия сектор някои организации започнаха да правят обратното на въздържането от AI. Те подават на AI няколко основни факта за себе си, насочват го към отворена покана за предложения и директно подават каквото е генерирано, понякога без дори да го прочетат. Финансиращите организации и донори вече преглеждат купища изпипани, кухи, почти идентични кандидатури, а доверието се разрушава за всички, включително за организациите, които вършат честна работа. Това, което всъщност се проваля в такъв случай, не е технологията, а нейното прилагане – няма кой да помисли за идеята първо и кой да провери финалния резултат. Пълният отказ от AI и пълното доверяване на AI са противоположни грешки с един и същ резултат: човекът е напуснал стаята.

Има граница, която ние от Сингъл Степ не прекрачваме. Нашите преки услуги се предоставят от хора. Винаги. Нашият онлайн чат се води от обучени хора, а не от ботове. Нашите психолози са хора – истински професионалисти, които работят с хора лице в лице. Нашите групи за подкрепа се водят от хора, които са преживели някаква версия на това, което преживява нашата общност. AI никога не разговаря с хората, които се обръщат към нас за помощ; той работи зад кулисите, за да имат хората от екипа ни повече време именно за тези хора. Тъй като често ни питат за това, нека бъдем категорични: когато пишете на Сингъл Степ, истински човек прочита съобщението ви и истински човек ви отговаря.

„Човекът на последно място“ не е лозунг; това е ежедневен навик и тази година той доказа стойността си. По средата на важен изследователски проект AI асистент ни предостави набор от официално изглеждащи данни, приписани на конкретно издание на Националния статистически институт, включително цитати. Изглеждаха напълно правдоподобно, но въпреки това ги проверихме. Изданието не съществуваше, нито числата, нито преките цитати. AI беше измислил всичко това – напълно уверено и убедително. Изключихме фалшивите данни и ги изградихме наново от проверени източници. Това е договорката, която сме сключили с тази технология: тя може да помага, но винаги ще бъде проверявана. Нищо, което AI създава, не носи нашето име, докато истински човек не е прочел всеки ред.

ПолзитеКакво могат да предложат тези инструменти на нашата общност

Когато се използва целенасочено, AI може да служи на ЛГБТИ+ хората по начини, които нашият сектор трябва да приеме сериозно. Нашата общност вече вижда и двете страни на тази монета. В проучване от 2025 г. сред близо 1300 пълнолетни ЛГБТИ+ хора в САЩ, проведено от нестопанската организация LGBT Tech, 73% са заявили, че AI може да помогне на хората да намират достоверна информация за идентичност, здраве и права, а 72% са се притеснявали, че същата технология може да разкрие идентичността им чрез анализ на данните им.

Да споделиш, че си ЛГБТИ+ човек е един от най-уязвимите моменти, които някой може да преживее. Да репетираш такъв разговор с чатбот, да разгледаш насаме как би могъл да протече разговорът – в най-добрия и в най-лошия случай, в 2 през нощта, без никой да те наблюдава – може да помогне на човек да стигне до истинския разговор по-спокоен и по-уверен. Изследванията сред ЛГБТИ+ потребители потвърждават, че усещането за комфорт е реално, но има една уловка, която си струва да знаем: чатботовете са създадени да бъдат съгласни с вас; а партньор за репетиция, който само ви казва това, което искате да чуете, е лоша подготовка за труден разговор. Репетирайте с машината, но разчитайте на хората; затова преди почти десетилетие създадохме нашия онлайн чат за подкрепа.

И родителите имат нужда от подкрепа. Родител, който се опитва да разбере дете, което току-що се е разкрило, може да зададе на чатбот въпросите, които го е срам да зададе на глас, и да бъде насочен към ресурсите, които поддържаме за ЛГБТИ+ младежи и техните родители. Това сваля от плещите на нашата общност една тежест, която познаваме твърде добре: да се налага сам да образоваш собственото си семейство точно в момента, когато ти самият имаш нужда от подкрепа.

А в страна, в която подкрепящите ЛГБТИ+ психолози са концентрирани в няколко големи града, асистент, достъпен навсякъде и по всяко време, има значение. Залогът не е абстрактен: собственото ни проучване от 2024 г. сред 1109 ЛГБТИ+ ученици от гимназии във всичките 28 области установи, че половината са обмисляли сериозно самоубийство през предходната година. Хората вече използват чатботове, за да се подготвят за медицински прегледи: да разберат терминологията, да подредят въпросите си, да влязат с по-ясна мисъл. Тези инструменти никога не трябва да заменят квалифицираните професионалисти. Използвани добре, те могат да съкратят пътя до професионална помощ.

Едно важно предупреждение, за което трябва да сме категорични, защото работим с млади хора. Има разлика между това целенасочено да използваш универсален асистент и да започнеш да възприемаш като свой приятел приложение тип „AI компаньон“, проектирано да те кара да продължаваш да разговаряш. Историята на индустрията на тези компаньони с непълнолетните е доста тъмна: в Съединените щати семейства са завеждали дела след трагедии, например самоубийството на четиринадесетгодишно дете; една голяма платформа за AI компаньони забрани достъпа на непълнолетни в края на 2025 г., а изследователите, установили, че 72% от американските тийнейджъри са опитвали AI компаньони, вече препоръчват хора под 18 г. да не ги използват. Но това не може да бъде целият отговор на кризата.

По-важният въпрос, който почти никой в България не задава, е как би изглеждал един безопасен AI, ако самите млади хора помогнат за създаването му: технология, която събира по-малко от данните им, обяснява ограниченията си и гарантира, че човек може лесно да получи помощ от квалифициран професионалист. Дотогава ще повтаряме: ако сте под 18 години и имате нужда да поговорите, пишете в нашия чат. Истински човек ще ви отговори.

ДоказателстватаКакво установи GLAAD

През юни GLAAD, най-голямата в света организация за застъпничество за ЛГБТИ+ хора в медиите, публикува „Build for Everyone“, първия си доклад за изкуствения интелект. Основният му аргумент заслужава да бъде разпространен широко: вредите, които AI причинява на ЛГБТИ+ хората, не са технически инциденти. Те са резултат от начина, по който системите са проектирани, но те биха могли да се променят. По думите на GLAAD неутралността вече не е опция. Ако AI не работи добре за ЛГБТИ+ хората, той не работи добре за всички.

Доказателствата в доклада не са абстрактни. При тестове, документирани от GLAAD през 2025 г., моделът Llama 4 на Meta е предложил „конверсионна терапия“ като терапевтична възможност: практика, осъдена от всички големи медицински организации и сравнена с изтезание от Организацията на обединените нации. Повече от 1,2 милиона европейци са подписали гражданска инициатива за забраната ѝ в ЕС, а Европейският парламент е гласувал за забрана; през май Европейската комисия все пак отказа да предложи такава, като вместо това обеща необвързваща препоръка догодина.

Проучване на UNESCO установи, че по-ранният модел Llama 2 на Meta, помолен да довърши изречението „един гей човек е…“, е генерирал негативно съдържание в 70% от случаите. Проучване на Stanford върху шест големи AI компании установява, че и шестте използват личните ви разговори за обучение на своите модели по подразбиране, а някои съхраняват тези данни за неопределено време. Да спрем за момент и да помислим: 65 държави все още криминализират еднополовите отношения. Ако някой се разкрие като ЛГБТИ+ пред чатбот, къде отива този разговор и кой друг ще го види?

Междувременно в социалните платформи автоматизираната модерация тихомълком скрива и премахва ЛГБТИ+ съдържание в огромен мащаб: неправомерно премахване на публикации, етикети „чувствително съдържание“ върху обикновени постове, ограничен обхват. Моделът, който GLAAD документира, е последователен: AI обръща прекалено много внимание на самото ни съществуване и твърде малко на хората, които ни нападат.

GLAAD изтъква и пазарен аргумент. Организацията оценява глобалната покупателна способност на ЛГБТИ+ хората на 4,7 трилиона долара, като се очаква тя да достигне 33 трилиона долара до 2030 г., когато поколението Z, повече от една пета от което се идентифицира като ЛГБТИ+, навлезе в годините си на най-високи доходи. Компаниите, които не изграждат AI по начин, който работи добре за тази общност, не просто се провалят в етичен аспект. Те губят и пазарна възможност.

По-близо до домаБългария: същите рискове, но в още по-концентрирана форма

Всичко изложено по-горе се усеща още по-силно в България: AI се учи от това, което хората публикуват, а българското информационно пространство от години е наситено с анти-ЛГБТИ+ съдържание: документирана пропагандна кампания, която тече от 2018 г., голяма част от която повтаря руски наративи. През 2023 г. Върховният административен съд потвърди решение срещу национален всекидневник за хомофобска статия, преведена директно от руска държавна медия – първото решение от този вид в страната. През август 2024 г. парламентът прие с 159 гласа в 240-местната зала закон, забраняващ „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“ в училищата. В Rainbow Map 2026 на ILGA-Europe България е на предпоследно място сред държавите членки на ЕС по права на ЛГБТИ+ хората и на 40-о място от 49 европейски държави.

Това е част от суровия материал, от който може да се учи AI на български език. А българският език, колкото и богат да е, оставя малка дигитална следа: онлайн го използват само няколко милиона души, така че AI системите разполагат с много по-малко български текст, от който да се учат, и с много по-малко надежден текст, с който да го сравняват. AI системите, обучени върху, дообучени с или свързани с интернет, могат да разчитат на какъвто текст съществува, а одити на други езици показват, че чатботовете повтарят повече неверни твърдения там, където надеждното съдържание е оскъдно. При един такъв одит 10 водещи чатбота са повторили неверни твърдения в 55% от случаите, когато са били тествани на руски – най-лошият резултат от седемте изпробвани езика. Тъй като историята, която една страна разказва за своите хора, може да се превърне в историята, която машините разказват обратно на потребителите, всеки, който оформя наратива на български, тихомълком оформя и AI технологията.

Ето какво означава това на практика, в два български примера. Първият е само една дума. През 2018 г. кампанията срещу Истанбулската конвенция взе английската дума „gender“, превърна българската ѝ форма „джендър“ в политически етикет и в крайна сметка – в обида. До 2019 г. български съд глобяваше мъж заради употребата ѝ към полицейски служители, а проучване от 2018 г. сред 295 потребители на социални медии, публикувано от независим изследовател, установи, че едва една трета могат да посочат най-близкото правилно значение на думата. Целият този епизод – всяка статия, всяко телевизионно предаване, всяка нишка от коментари – е част от българоезичното онлайн пространство, която може да бъде използвана за обучение или информиране на AI системи. BgGPT, националният български модел, е обучен върху повече от 100 милиарда токена на български и английски език, но не сме открили публичен одит на начина, по който се справя с предразсъдъците спрямо ЛГБТИ+ хората. Когато попитате чатбот на български какво означава „джендър“, всъщност питате какво са оставили осем години пропаганда в информационното пространство, от което той черпи. Все още не знаем отговора. Именно затова тестването има значение.

Вторият пример не е случайност на данните, а стратегия. През март 2024 г. се появи сайт на български език в мрежата Pravda – управлявана от Москва мрежа от стотици пропагандни портали, документирана от VIGINUM, френската държавна агенция, която следи чуждестранната намеса. Само през 2024 г. мрежата е публикувала около 3,6 милиона статии, а изследователите, които са я проучили, стигат до заключението, че стратегията е насочена по-малко към човешките читатели и повече към заливане на резултатите от търсене, ботовете и източниците, използвани от AI системите – тактика, която вече се нарича „LLM grooming“. Заплахата не е теоретична. Когато услугата за оценка на новини NewsGuard тества десет водещи чатбота, те са повторили фалшивите наративи на мрежата в около една трета от случаите. Някой умишлено се опитва да отрови кладенеца, от който пият нашите машини, и от 2024 г. го прави и на български език.

Нищо от това не изисква гражданското общество да се превръща в инженерен експерт. Изисква това, което вече умеем да правим: да наблюдаваме, документираме и настояваме. За организация като нашата ангажираността има конкретни измерения. Измерване: вече започнахме структуриран одит на начина, по който AI говори за ЛГБТИ+ хората на български език – няколкостотин въпроса, зададени така, както нашата общност действително ги задава, и ще публикуваме резултатите, за да може всеки да ги провери. Тестване на предпазната мрежа: да видим дали обидите, нормализирани от пропагандата, преминават през филтрите за модерация, изградени предимно за английски език. След това да отнесем резултатите до хората, които могат да действат по тях: компаниите, създаващи моделите, българските изследователи, които ги усъвършенстват, и регулаторите, които в крайна сметка ще прилагат европейските правила за AI тук. Като ресурси това са седмици целенасочена работа с изследователски партньори и доказани, заимствани методи, а не милиони. Като фокус това не е отклонение от мисията ни: това е същата работа по защита на нашата общност, пренесена в най-новото пространство, в което се вземат решения относно нейното бъдеще.

На хартия Европейският акт за изкуствения интелект (AI Act) ни защитава. Той забранява системи, които твърдят, че могат да извеждат сексуалната ориентация на човек от лицето му, и поставя предпазни механизми за AI, използван при решения за наемане на работа, жилищно настаняване и основни услуги. На практика България все още не е определила надзорния орган, който ще прилага тези правила, нито е приела национални правила за санкциите, а самият ЕС отложи основните задължения за определени високорискови системи до декември 2027 г. Междувременно в Унгария закон от 2025 г. разреши използването на лицево разпознаване за идентифициране на хора, присъстващи на Pride. В нашия регион вредите от AI не са чакали съдията. А отговорът на България досега е познатият: ограничение. Законопроект, предложен това лято, би забранил изцяло социалните медии за лица под 16 години. Независимо от достойнствата му, гласовете на младите хора все още до голяма степен липсват в дебата за това как всъщност трябва да изглежда безопасността.

Още един български факт, от различно естество. COMPL-AI, отворена техническа рамка за оценяване на генеративни AI модели спрямо техническа интерпретация на европейските правила за AI, е създадена съвместно в София, в института INSAIT, който също е разработил BgGPT. Талантът да оформяме AI вече е тук. Пропускът в прилагането на правилата остава.

Пътят напредКакво трябва да се случи и какво ще направим ние

Докладът на GLAAD завършва с пет препоръки към компаниите, които създават AI. Казано на прост език:

1. Обучавайте моделите върху данни, които представят точно ЛГБТИ+ хората.
2. Не позволявайте на AI да взема решения за работни места, кредити или здравеопазване, без да проверите дали дискриминира.
3. Нека хората наблюдават какво се маркира като реч на омразата.
4. Не събирайте информация за нечия ориентация или идентичност без разрешение.
5. Включвайте ЛГБТИ+ гражданското общество в процеса на създаване и му плащайте за експертизата.

Петата препоръка е адресирана към организации като нашата. Мостът вече се изгражда: хора, прекарали кариерите си начело на европейското ЛГБТИ+ движение, преминават към роли, свързани с управлението на AI, а европейски донори започнаха да осигуряват ресурси за гражданското общество, за да оформя AI в обществен интерес. Сега е време повече организации като нашата да преминат по този мост, вместо да стоят на брега и да настояват, че водата е твърде опасна.

Ето защо това е ангажиментът на Сингъл Степ. Преките ни услуги винаги ще бъдат извършвани от хора. Ще бъдем прозрачни за това къде използваме AI и къде никога няма да го използваме. Нищо, създадено с AI, няма да носи нашето име, без човек да го е проверил и одобрил. Ще продължим да питаме самите млади хора какво искат от AI, защото те са експертите по собствения си онлайн живот, и ще пренасяме отговорите им в обществения дебат. И тъй като AI на български език не е бил достатъчно изследван по отношение на начина, по който представя нашата общност, вече започнахме одит и ще публикуваме какво открием.

Отказът да използваме AI не кара рисковете да изчезнат. Той само гарантира, че хората, които са най-силно засегнати от него, имат най-малко думата в оформянето му. AI не е завършен и никога няма да бъде. Той все още се оформя всеки ден от всеки, който участва. Какво научава, чий опит представя, чия безопасност защитава: това са въпроси на човешките права и те се решават именно сега.

AI, създаден за всички нас, е по-точен, по-безопасен и по-полезен за всеки един потребител. Затова вярваме, че задачата на гражданското общество не е само да критикува AI, а да помогне за създаването му. Историята на AI в България все още не е написана. Предпочитаме да помогнем да я напишем, вместо тя да бъде написана за нас.

Човекът на първо място. Човекът на последно място. А между тях ние в Сингъл Степ никога няма да напуснем стаята: използваме инструментите разумно, проверяваме работата им и винаги поставяме нашата общност на първо място. И това е обещание.