Сексът – табу или не? Съхраняване на детското за по-дълго или бягство от отговорност?

Николай Йорданов – вторият ментор в Digital Indie Lab
12.03.2021
Мария Атанасова – третият ментор в Digital Indie Lab
17.03.2021

Сексът – табу или не? Съхраняване на детското за по-дълго или бягство от отговорност?

Ако има нещо, заради което човек не е приет, заради което е отхвърлен, то това е нарастващата неспособност на обществото да приеме отсрещно-стоящия, такъв какъвто е или иска да бъде. Ясни критерии все още липсват, а създадените са изцяло основани на субективната оценка на всеки един от нас, въз основа на която съдим или упрекваме някой за това, какъв е той или как точно прави своите избори в живота. Едно нещо е сигурно, че тези избори са и ще бъдат продиктувани от страховете, произтичащи от насоченото към нас неодобрение или от приемането на чужди разсъждения, заместващи нашите лични такива, които от своя страна са поробени от изградените обществени предразсъдъци, морални и етични норми, оформящи рамка, в която трябва да се впишем. В противен случай, рискуваме да бъдем отхвърлени или заклеймени.

Не мисля, че съществува книга, филм, ментор, случка или каквото и да било друго нещо, което е меродавно в приемането на човек в обществото, но съм убеден в едно, а то е, че начинът се крие в това да слушаш „сърцето си“. То е по-силно от всяка мъдрост, от всеки учен, от всеки постулат, то не съди и не отрича. Никога не би ти добавило някой аксесоар, който от естетическа гледна точка би допълнил нечия визия, защото то те чувства, заради това, което си. Не го вълнува пол, сексуалност, раса, религия, етнос, социално положение, образование, успех или загуба. Загрижено е, че ти съществуваш. И няма кой да ни избави от това, което сами сме сътворили, но можем да си помогнем чрез самосъзнание, подкрепа и разбиране един към друг.

Много често хвърлям себе си в размисли, дали не е време да оставим всичките насадени схващания, да забравим, че има правилен път, правилно поведение и правилна идеология. Едно е правилно, а то е, че е важно какво чувствам Аз, какво чувстваш ти и какво чувства магазинерката, когато ѝ се усмихнеш или просто ѝ кажеш, че днес е един прекрасен ден. Звучи банално, но понякога баналното е най-истинско само заради факта, че най-често го повтаряме. Нека изхвърлим този товар. Тежи ни и не можем да си го признаем. Така ни болят раменете, че ходим, гледайки в земята, и се ядосваме на всяка крива плочка, и нямаме сили да вдигнем глава и да видим, какво седи зад тъжните очи на човека срещу нас. Дребнави сме и търсим хилядите причини в нещото, което не ни харесва, заради неодобрението на нас самите. Не харесваме, че сме дребнави и обвиняваме другия, обикновено близък човек, в нашата собствена дребнавост. Колко жалко, но и показателно, колко слаби и ограничени сме в своето разбиране за живота. Не обичаме нас, но обвиняваме партньора си, че не ни обича. Бих оприличил нас като излъчватели, а именно че физичните закони са доказали, че една звукова, радио, телевизионна и т.н вълна, достига до даден обект, отразява се в него и се връща към началната си точка. Е, мисля не е нужно да разясня, какво се случва когато ние говорим, чувстваме и обичаме...

До този момент очертах една картина, която говори за една безграничност и случки без правила. Да! Това е приемственост и възможност да отвориш широко своите обятия и да прегърнеш другия. Да можем да говорим без притеснение, да уважаваме чуждата собственост и мнение, макар и да не сме съгласни с това. Защото ние не живеем сами, а смятам че щом не живеем сами, то няма как само нашето да е истина, а всичко чуждо лъжа. Балансът е винаги по средата, но не по средата на нищото, а там, където моето и твоето мнение се събират и правят едно цяло. Само в науката има закони, които са доказани и няма друг отговор. Е, уви в човешките взаимоотношения, правилен отговор няма и с тях не можем да спечелим 1 милион в телевизионно шоу, но ако можем да боравим правилно с тях, да ги споделяме и да не игнорираме чуждото мнение, можем да спечелим 1 милион сърца. Сърца, които силно и ясно да туптят в ритъма на приятелската обич. Не казах любов, за да не неглижирам нещата, тя е нещо различно, което може би всеки един от нас ще срещне в своя живот, но само ако първо се научи да обича.

....Някак си, май се оказа доста спорна и трудна за дискусия тази тема, но нали в спора се ражда истината? Някой би я забранил, нали?! Е, мисля, че отдавна трябваше да сме надживели забранените теми. Няма такива. Ако някой твърди че има, то е защото са му неудобни или просто му липсва хъс. Ами, да! Не трябва да има тема табу, особено във взаимоотношенията родител – дете. В тези взаимоотношения, няма нещо по-важно от откровеността и не, не смятам че „аз искам да го предпазя“, когато говорим за неудобните теми, е отговорно действие от страна на родителите. Правилен ход няма. Нека ги предпазваме, като не съществуват забранени теми и говорим с тях, за да ги подготвим и предпазим по този начин. Но все пак не съм родител, ще запазя моите позиции, за времето, когато гордо ще заявя, че имам опита на родител, за да ги изкажа. В този момент мога да ви представя личното си мнение и позиция, като скоро преминал през тези етапи. Като млад човек, като нечие дете, като жадуващ за тази информираност и интересуващ се от тези теми – „табу“.

Какво е „табу“? Самата дума означава забрана, породена от противност, а не би трябвало да има нещо нередно в това да дадеш знания на детето си, за да бъде подготвено за живота. Да споделиш собствените си грешки, за да спестиш едно човешко страдание и да прекъснеш нишката на мултиплицирането на този процес. В контекста на епидемията, която изживява човечеството, да си припомним другата голяма такава - ХИВ епидемията. Нека разгледаме какъв резултат би имала „забранената“ тема секс върху сексуалната образованост на човечеството и тя, от своя страна, върху разпространението на сексуално предаваните болести.

Обществото със своето “табу“ създава за младото поколение една илюзорност за неудобство от тази тема. Младите се образоват от достъпната за съвремието интернет информация, която от никого не е проверена и в повечето случаи е объркваща и крайно недостоверна. Те живеят със създадената от родителите им несигурност. Подхождат по този начин и към здравето си - в несигурност кое е редно и кое не. И докато в семейството на „Х“, не е обсъждана темата за секс, за човешките взаимоотношения и как да се предпази той от сексуално предавани болести и нежелани последствия, той мисли, че знае кога да го извади и да предпази приятелката си от забременяване. В същата ситуация е и приятелят му „У“ в разгара на сексуалния си живот. Той трупа стабилно количество сексуални контакти, без определеност, и докато в съзнанието му звучи „на мен точно няма да ми се случи, няма как да се заразя“, то не сме се преборили и не сме поели по правилния път. Една информация има смисъл, ако тя предхожда събитието и предотвратява, и подготвя индивида за ситуации. Тоест, родителите трябва да водят тези разговори като приятели с техните деца, като за тема „естествено“, без нотка на неудобство. И това е процес, в който се изгражда връзката родител и подрастващ индивид, а не е единична кампания, в която възлагаме забрани и говорим за секса като нещо лошо. В крайна сметка, всеки един от нас изгражда представата си за сексуалните взаимоотношения от първият си контакт с тях, и когато не е направена връзката между секс и любов в тези изначални преживявания, а представата е за физически акт, то продължава изграждането на поколения с емоционална необвързаност към сексуалния контакт. В тийнейджърските разговори, обсъждането на тази тема е в съизмеримост на преживяванията и по отношение на секса като на физическо действие, което „ни прави готини“, но не и в неговата функционалност.

Затова темата, по възможност предхождаща действия, трябва да бъде водена от родителя, той да покаже същината на секса, а именно сексът като ценност, а не консуматив. В последствие, всеки един от нас в половата си зрялост, сам взема решение от какви сексуални контакти има нужда, дали те да бъдат подплатени с взаимоотношения и чувства или с цел преживяване. Но общата картина е, че посяването на ценностна представа за възможността сексът да има стойност извън животинското, е важна. Тази вина е обща, отговорни сме както към нашето здраве и образованост, така и към това на околните. И всеки има право да бъде сексуално образован, а не ощетен, и запознаващ се по емпиричен път с темата. Говорете с приятелите си, близките ви и ги заразявайте с информираност, а не със сексуално предавани болести и нежелани бременности. Обрекли сме на страх десетки поколения чрез създадените от човека предразсъдъци. Тези хора изпадат в неистова борба с личността си и често губят себе си в тази неравна битка. Неподготвени са и дали това не заличава личността им!? Човечеството създава генерация, която се страхува от здравния си статус, защото материята им е непозната, те се чувстват уязвими и дълбоко потъпкват тази тема. Не се предпазват и не следят своето състояние. А историята е показала, че най- добрият метод в здравеопазването е превенцията.

Затова, никой не трябва да бъде обречен да води тази борба сам. Ще използвам клишето, че „преди всичко живеем с хора“ и сме си нужни, защото сме хора, и само хора. Метафорично казано, има да се борим и с доста епидемии, касаещи човешките взаимоотношения, много път има да извървим, за да намерим пресечната точка и много нови пътеки да отъпчем. Имам нуждата, и вие също, да бъдем подкрепяни, да летим волно и да откриваме нови светове, да обичаме, творим, съграждаме, да разбираме, уважаваме и приемаме. Да поставим едно ново начало към здраво самосъзнание и малко повече разбиране в човешките отношения. Промяна ще има, повярвайте в нея. С малки крачки и с подхода „от общото към частното“ може да се приближим към тази цел, която няма име и дефиниция, но ще има резултат за идните поколения.

Странно ми е! Говорим за нещо, което е абстрактно, не го виждаме материализирано и е сложна тема за обуздаване. Време е да захвърлим натрупаните стигми и предразсъдъци, да говорим с близките си с точните имена на нещата и да образоваме децата си на тема секс, за да им дадем фундаменталната основа, върху която те да изграждат съдържателни взаимоотношения, темата секс да не е табу и техните решения да бъдат информирани.


Автор: Стелиян Ботев