Еднополовите партньори и техните деца отново са изключени от закона за защита от домашното насилие

Обучение на тема “Професионални критерии и насоки за подкрепа на младежи с различна сексуална ориентация и полова идентичност” в град Велико Търново
21.06.2022
Търсим доброволци!
02.07.2022

По повод на публикуваните на 20.06.2022г от Министерство на правосъдието проекто-изменения в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), фондация „Сингъл Степ" изразява своята критика и разочарование, че остава непроменен изразът „фактическо съпружеско съжителство". Това на практика означава, че този закон е неприложим спрямо еднополови партньори и техните деца. Работната група в министерството обсъждаше вариант думата "съпружеско" да отпадне и да остане изразът „фактическо съжителство", както и да се въведе изрична дефиниция на „фактическо съжителство", която обхваща еднополовите партньорства. Експертите, обаче, са се отказали от този подход, явно поради опасения, че няма да получат подкрепа в Народното събрание.

Въвеждането в ЗЗДН на дефиниция на фактическо съжителство се налага от факта, че по конкретни казуси, съдиите тълкуват сега действащия израз „фактическо съпружеско съжителство" като синоним на „брак". Например, на 07.10.2014г Софийски районен съд отхвърли молба за защита, подадена от жена срещу нейната партньорка, като недопустима, с мотива, че молителката не е сред лицата, активно легитимирани да търсят защита по ЗЗДН: „От изложените от молителката твърдения е видно, че молителката и ответника са от един и същи пол. Нашето законодателство признава единствено брачен съюз между мъж и жена, респективно фактическо съпружеско съжителство може да има само между мъж и жена". След това отрицателно съдебно решение, е подадена жалба в Европейския съд по правата на човека с оплакване от структурен проблем в страната ни, а именно - съществуващият в ЗЗДН израз „фактическо съпружеско съжителство" и липсата на защита на хомосексуални лица и техните деца от домашно насилие. Това е делото Димитрова с/у България, Жалба № 14728/15, по което се очаква решение.[1]

Предметът на дейност на ЗЗДН не са брачните отношения и този закон няма за цел да защитава правото на брак. ЗЗДН урежда реда за издаване на ограничителна заповед срещу насилника в едно домакинство. Това домакинство може да се състои от различни членове – деца, внуци, баби, дядовци, братя, сестри, бивши или настоящи партньори, други роднини и близки. Проучване сред ЛГБТИ хората в България през ноември 2020г[4] беше извършено сред 420 респондента, 96% от които се определиха като не-хетеросексуални. От тях, 39% посочиха, че отглеждат деца в домакинството си. По силата на ЗЗДН, децата имат право самостоятелно да подадат молба за защита, когато лично са пострадали от насилие. В този смисъл, когато дефиницията на фактическо съжителство е ограничена до хетеросексуални двойки, не всички деца ще бъдат обхванати от действието на ЗЗДН. Децата, които се отглеждат от еднополови двойки, нямат право на защита, защото съдът ще отхвърли молбата им като недопустима на процедурно основание. Това представлява директно произтичащо от закона, недопустимо поставяне на едни деца в по-неблагоприятно положение в сравнение с други деца, по признак семейно положение. Държавата би могла да предприеме мерки за защита на традиционното семейство, без да поставя еднополовите двойки и децата им в толкова неблагоприятно положение.

Какъв трябва да бъде правилният подход? В обсъждания тук законопроект трябваше да се включи дефиниция на фактическо съжителство чрез полово неутрални думи (напр. „на две пълнолетни лица"). Тази дефиниция би служила само и единствено за прилагането на този закон - тя не разпростира значението си и върху други закони и не ги обвързва. Всъщност, в момента над 40 различни закона в България предвиждат отношения на фактическо съжителство и имат собствени дефиниции на това понятие, валидни само в рамките на конкретния закон. Това ще постави лицата с хомосексуална ориентация в еднакво благоприятна позиция като тези с хетеросексуална ориентация, при упражняването на предвидените в ЗЗДН права.

Фондация "Сингъл Степ" насърчава всички граждани, независимо от сексуалната им ориентация, да търсят защита по реда на ЗЗДН и да се обръщат към съда за ограничителна заповед, при нужда, тъй като съдебният прецедент - също както законът - е източник на право. При липса на изрична дефиниция в закона и при противоречие на закона с международни конвенции, по които България е страна, конкретен съдия е възможно да постанови благоприятно решение. Ако пък не, отваря се възможност за стратегическо дело в ЕСПЧ, от каквито ЛГБТИ общността има нужда.

Вашите коментари върху законопроекта можете да отправите към Правителството тук ДО 7 ЮЛИ: Портал за обществени консултации (strategy.bg)