Смяна на пол без явяване в съда – възможно ли е в България?

Борислав и проектът му “Член 216” финалисти по време на първото издание на Digital Indie Lab
15.03.2022
GenerationArt: Анна Стоева
11.04.2022

През 2014г водих неповторимо дело за смяна на пол – приключи за 4 месеца общо на 2 инстанции само по документи. Нямаше заседание, нямаше експертиза, нямаше разпити на свидетели. Клиентът изобщо не разбра какво се случва, само отиде в общината да си вземе новия акт за раждане. Това уникално съдебно производство беше най-доближаващият се български опит до съвременния модел на самоидентифициране и деклариране на пола, който се прилага в някои западноевропейски държави.

И един друг пример на дело за смяна на пол – започна през 2017г, мина през 3 инстанции, върна се обратно за ново разглеждане, 2 пъти съдебно-медицински експертизи, 4 явявания на клиента в съдебни заседания, спряно заради тълкувателно дело, все още неприключено, висящо от 5 години.

Защо не може всички дела за смяна на пол да се развиват като първото, а огромен брой дела виктимизират транс хората като второто?

Преди около 20 години , когато започнаха първите дела за смяна на пол в България, адвокатите бяха толкова концентрирани върху спечелването на делото по същество, върху намирането на подходящите доказателства и образоване на съда какво е транссексуалност, че не можеха да обръщат внимание на процедурните правила и реда, по който се води делото. Нормално, процесуалният ред не беше приоритет и се оставяше да бъде определен по преценка на съдията. Така се създаде противоречива съдебна практика. Някои съдии приемаха, че това е едностранно производство - между транссексуалното лице и съдията, където първият подава молба и вторият му разрешава или отказва. Открито заседание не се провежда, решение се пише по документи. Съдията може по своя инициатива да събира доказателства. Ако транссексуалното лице спечели, делото приключва веднага; ако загуби – може да обжалва максимум една инстанция нагоре. Има право да подава същата молба многократно, докато не спечели. Това, според мен, е правилното производство.

Други съдии приемаха, че се касае за двустранен спор – транссексуалното лице срещу Общината. Делото се развива като всеки друг исков процес, в който две страни спорят – насрочва се първо заседание; призовават се страните; насрочва се второ заседание (валидността на свидетелството за съдимост е изтекла; експертизата не е готова и т.н.); разпитват се свидетели; допускат се ирелевантни, виктимизиращи въпроси ; назначават се унизителни прегледи при гинеколози и уролози; Прокуратурата и Общината имат право да обжалват положителните решения; стига се до втора инстанция; стига се и до трета инстанция. Личният живот на транссексуалното лице е подложен на дисекция, а съдиите пропускат в мотивите си да отговорят как би се навредило на обществения интерес, ако се уважи искането (което би трябвало да е акцентът на делото). В едно такова производство, транссексуалните хора и адвокатите им се втурват да доказват транссексуалността и устойчивата социална роля чрез всевъзможни документи, прегледи, разпити, експертизи - само и само да има положително решение и без възражение срещу изтощителната процедура.

Според мен, съдебната практика трябва да се въздържа от подобно свръх-доказване и да се насочва към опростяване на процедурата и към стесняване на предмета на делото до следното – има ли състояние транссексуалност и промяната на пол в личните документи ще застраши ли даден обществен интерес? За 20 години, правоприлагащите органи вече добиха образованост за това какво представлява транссексуалността, прехода, половата дисфория, стъпките за социална интеграция и т.н. и се постигна едно добро ниво на нормализиране на тази тема в съдилищата. Вече няма нужда от предварително въвеждане на съдията в нея, затова и процедурата може да се развива по-лесно. При делата за смяна на пол акцентът не трябва да се премества прекалено върху личните обстоятелства в живота на транссексуалния участник в делото и да се разнищва вътрешния му свят. Вместо това, акцентът трябва да се премества върху обществения интерес – има ли застрашен такъв, кой точно (пенсионната система ли; наказателното преследване ли; сключването на брак ли); нарушен ли е баланс между този обществен интерес и желанието на транссексуалното лице за нови лични документи.

Именно това е анализът, който съдията е сезиран да даде по делата на транс хората. Ако приемем, че такъв юридически анализ не е нужен (понеже често липсва в решенията), то тогава процедурата по смяна на пол спокойно може да се извършва теоретично и от общината. За момента в България, процедурата по смяна на пол не може да се изземе от съда и да се прехвърли в общината – както е в други държави. Има изрична разпоредба в Закона за гражданската регистрация, която пречи това да стане. Но след като няма начин да се избегне водене на дело, тогава битката трябва да бъде то да прилича на онова от 2014г.

Текст от Наташа Добрева, правен консултант към фондация Сингъл Степ