Моята история: доброволецът III

Доброволческата работа в България често е експлоатирана под формата на изцяло логистично насочени усилия от типа на подреждане на зали и носене на материали. А самият доброволец винаги започва инициативата с много енергия, мотивация и вдъхновение. Със сигурност всяка личност, която преценява, че би желала да отдели време и усилия на кауза, в която вярва, има определени очаквания.

И доброволческата работа сама по себе си носи преки и косвени привилегии. За мен, когато инициирам посвещението на дадена дейност, настоявам това начинание да ми помогне да развия личностните си умения и да усъвършенствам комуникацията си с другите. Избрах „Сингъл Степ“ като организация, към която да се включа, защото знам, че това, което екипът и доброволците създават, е значимо.

Осъзнаваш от каква съществена значимост е в разнообразни моменти в ежедневието:

- когато в университета разглеждат текст, в който единственият аргумент за това, че хомосексуалИСТ не е равно на педофил е само този, че педофилите понякога са хетеросексуални;

- когато в претъпкан автобус влизат група шумни младежи и започнат да си крещят „гей” и „педераст” като обиди, да се бутат и да се смеят, а на сантиметри от тях стои двойка момичета;

- когато по време на „експериментално” театрално представление объркат пола на момиче, стоящо на първия ред, и настоятелно продължават да му говорят в мъжки род;

- когато в лекциите ти за хората с различна сексуалност се говори като за „табу” и за „маргинални общности”, чието споменаване е само таблоидно и с цел сензация.

Толкова хора имат нужда от подкрепа, която се свежда само до едно човешко изслушване и насърчаване. Едва ли голяма част от населението на България е наясно през какво преминават хората от ЛГБТИ+ общността. Това е сякаш един отделен свят, който не причисляваме към обективната ни реалност и към който се отнасяме с безразличие и дори открито игнориране и пренебрегване. Хората са хора, независимо към какви и колко малцинствени общности принадлежат. Едно човешко същество преминава през самоубийствени намерения, самота и насилие напълно незаслужено само, защото някой не може да се пребори със стереотипизираните си представи. Изконното ни схващане за „различното” е коренно изкривено и ни подтиква да търсим още повече точки на контраст, особено когато такива не съществуват.

Противопоставянето е само в главите ни, докато в действителност всички сме свързани и взаимно зависими. Като доброволец ставам все по-наясно как хората имат нужда от повече информация за представителите на ЛГБТИ+ общността, за да могат поне да се опитат да разберат и да приемат. Дори не говорим за толерантност, открита защита или активизъм, а просто за липса на дискриминация и за приемане. Не е трудно да си добър към хората – ако си внимателен към себе си, то ще се отнасяш сходно и с всички останали човешки същества.

Това е и целта на прайда и на организациите в защита на ЛГБТИ+ общността – никаква показност или парадиране, а само оказване на подкрепа и предоставяне на информация. Отстояване на естествено равните права, които само излишни етикети и дефиниции правят неравни. Преодоляването на предразсъдъците и култивирането на емпатия. Като доброволец се поставяш в обувките на другия и го изслушваш. Невинаги можеш да помогнеш, но винаги можеш да положиш усилия да чуеш. Срещу теб има човешко създание, което ти се доверява и споделя с теб съкровени усещания. Ти трябва да си отговорен към тази уязвимост и своеобразно разкриване. Доброволческата работа в тази област създава предпоставки за свързване със съответната ситуация и холистичния подход към нея. В крайна сметка ти искаш просто човекът от другата страна да се почувства по-добре. Все едно разговаряш с познат, който се е обърнал към теб за съвет. Не влизаш в роли или в поучителни нравствени осъждания. Просто си там, съзнателен си, присъстваш и слушаш. Тишината и времето понякога са именно това, което те води.

В.

Доброволците на "Сингъл Степ" работят на онлайн чата за подкрепа всеки ден от 20:00 до 23:00 часа.