ХИВ/СПИН и СПИ

ХИВ/СПИН и СПИ

Тук можеш да научиш повече за ХИВ/СПИН и другите сексуално-предавани инфекции.


Съдържанието в тази секция има само информативен характер и в никакъв случай не може да бъде основание за поставяне на диагноза. Всички симптоми и съмнения за заболяване, трябва да бъдат консултирани с лекар-специалист.

ХИВ и СПИН

1Какво е ХИВ?
ХИВ означава човешки имунодефицитен вирус или HIV (Human Immunodeficiency Virus). Ако не се лекува, ХИВ може да доведе до СПИН (Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност). За разлика от някои други вируси, човешкото тяло не може да се справи с ХИВ напълно. Тогава идва на помощ т.нар. антиретровирусна терапия (АРТ). Веднъж заразен с ХИВ, човек носи вируса цял живот. Поне за сега. ХИВ атакува имунната система на организма и по-специално на CD4 клетките (Т-клетки), които помагат на имунната система да се бори с инфекции. Ако не се лекува, ХИВ намалява броя на CD4 клетките в организма, което прави човек по-податлив на инфекции или ракови заболявания, свързани с инфекция. С течение на времето, ХИВ може да унищожи толкова много от тези клетки, че организмът да не може да се пребори с инфекции и болести. Тези т.нар. опортюнистични състояния или ракови заболявания се възползват от много слабата имунна система и показват, че лицето има СПИН – последната фаза на ХИВ инфекцията. Това може да бъде предотвратено чрез антиретровирусна терапия.
2Какво е СПИН?
СПИН означава Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност. СПИН е крайната фаза на ХИВ инфекцията, но не всеки, който има ХИВ стига до този етап. СПИН е тази фаза на инфекцията, която се появява, когато имунната система е силно увредена и човек става уязвим към опортюнистични инфекции. Специфичното лечение на ХИВ-инфекцията идва на помощ и помага на пациентите никога да не развият СПИН и да имат нормален и здравословен начин на живот.
3Кога се поставя диагноза СПИН?
Когато броят на CD4 клетките (Т-клетките) спадне под 200 копия на кубичен милиметър кръв (200 клетки / mm3), се счита, че вирусът е прогресирал до СПИН. Хората със СПИН трябва да се подложат на медицинско лечение, за да се предотврати фаталният изход. При успех на лечението, CD4 клетките се възстановяват.
4Как се разпространява ХИВ?
Можеш да се инфектираш с ХИВ или да го предадеш единствено по няколко начина. Най-често хората се инфектират чрез незащитен сексуален контакт и чрез употреба на общи игли или спринцовки при прием на дрога. ХИВ не се разпространява лесно, противно на общото схващане, че това е много опасна зараза. Само определени телесни течности от човек, който има ХИВ, може да предават вируса:
  • кръв
  • семенна течност
  • ректален секрет
  • вагинален секрет
  • кърма
ХИВ не се предава чрез ежедневно общуване, общи прибори, целувка, дори при орален секс е почти невъзможно. Ако мислите, че може да сте били изложени на ХИВ, изследвайте се. Това е най-сигурният и навременен начин да контролирате вируса, ако сте се инфектирали. Последните научни открития, потвърдени от UNAIDS, доказаха, че хора с ХИВ, които имат „неоткриваем“ вирусен товар, не могат да предават вируса на своите партньори. Тази информация се потвърди от всички световни организации и институции, занимаващи се с проблема, включително и българското Министерство на здравеопазването. Неоткриваем вирусен товар означава, че човек, който приема своята ХИВ-терапия е подтиснал вируса до такава степен, че неговото развитие е силно ограничено от лекарствата и вирусът не се открива в телесните течности, или неговото количество е толкова малко, че не може да инфектира друг човек.

Сифилис

1Какво е сифилис?
Сифилис е лечима сексуално-предавана инфекция, която се причинява от бактерия, наречена бледа трепонема (Тreponema pallidum), която навлиза в тялото през лигавиците или през наранена кожа при контакт със инфектиран човек. Често сифилисът се нарича „големият имитатор”, тъй като много от проявите на болестта имитират други заболявания. Болестта има три стадия, които се развиват при заразените хора в случай, че не се проведе лечение. От особено значение е фактът, че инфектирането със сифилис увеличава 3-5 пъти възможността за заразяване и предаване на ХИВ инфекцията.
2Как се предава сифилис?
Обикновено сифилис се предава чрез сексуален контакт. Човек може да предаде болестта на сексуалните си партньори, независимо дали в момента има прояви на болестта или не. Бледата трепонема може да проникне в тялото на заразения както през здрава лигавица (с каквато са покрити влагалището, уретрата, половия член, ануса и устата), така и през наранена кожа. Предаването на болестта става при вагинален, орален или анален сексуален акт. Значително по-голяма е възможността за предаване на инфекцията през периодите, когато болестта е в активен стадий.
3Какви са характерните прояви на сифилис?
След заразяването, инфектираният със сифилис човек преминава през 3 стадия – първичен, вторичен и късен (третичен), като всеки от тях има характерни признаци.
4Първичен сифилис
Първият стадий на болестта се развива от 2 до 9 седмици (средно 28 дни) след заразяването. Първата проява е единична, неболезнена раничка, разположена в областта на половите органи. Раничката може да се открие и в други части на тялото – например устни, език, гърло и др., в зависимост от вида на сексуалните контакти. Тази проява често е съпроводена с увеличени лимфни възли. Поради факта, че е неболезнена, често раничката остава незабелязана, ако е разположена по вътрешните повърхности на тялото, напр. влагалище, шийка на матката или ануса. Оставена без лечение, раничката изчезва за няколко седмици, а заболяването преминава в следващия стадий.
5Вторичен сифилис
Най-характерната проява на вторичния сифилис е несърбящ обрив по кожата и промени по лигавиците. Обривите варират от бледо розови до бакърено червени и могат да бъдат изключително разнообразни по отношение на засегнатите части от тялото, броя и големината им. Характерни за този период са и обривите в областта на дланите и ходилата. Обикновено обривът преминава за няколко седмици или месеци със или без лечение. При вторичния сифилис могат да бъдат наблюдавани и промени по лигавиците. Характерно за тях е поява на ранички, покрити с белезникав налеп. Такива се наблюдават както по външните гениталии и ануса при двата пола, така и в областта на устата. Обичайно кожните и лигавични промени са съпроводени с един или повече от следните оплаквания: увеличаване на лимфните възли, възпаление на гърлото и петниста загуба на окосмяването в областта на главата и веждите. Тези прояви, оставени без лечение, изчезват за няколко седмици, без да предизвикват допълнителни усложнения, а заболяването навлиза в латентна (скрита) фаза, т.е. в стадий, когато няма прояви. Независимо от липсата на оплаквания човек продължава да е болен и да заразява своите сексуални партньори.
6Третичен (късен) сифилис
Проявите на късен или третичен сифилис могат да се наблюдават от 2 до над 30 години след заразяването. През последните десетилетия късният сифилис се среща изключително рядко. Характерно за този стадий е развитие на поражения както по кожата (наречени “гуми”), така и по различни вътрешни органи, които могат да бъдат фатални за болния човек. Най-често се засягат сърцето, очите, нервната система, костите и ставите. Този стадий може да продължи с години или дори десетилетия. В случай, че се проведе лечение през този период, видимите изменения изчезват, прогресирането на болестта спира, но вече възникналите увреждания на вътрешните органи не се възстановяват.
7Как се поставя диагнозата сифилис?
Изключително важно за поставяне на диагнозата сифилис е консултацията със специалист – инфекциозни болести или дерматолог. Той ще оцени вида на кожните изменения и при необходимост ще направи допълнителни изследвания. Във всички случаи потвърждаването на диагнозата сифилис става с кръвни тестове. Те се правят и когато няма прояви по кожата или лигавиците и могат да докажат, че човек е инфектиран дори да няма оплаквания. Диагнозата се поставя въз основа на комбинация от два различни кръвни теста. Интерпретирането им често е трудно и изисква специализирана консултация и проследяване. При наличие на раничка в областта на половите органи е възможно да се вземе секрет и да се търси причинителят на сифилис посредством микроскорско изследване или по-специфичен PCR тест. Комбинацията от всички тези техники/методи позволява на лекаря да постави диагнозата сифилис и да оцени в какъв стадий е заболяването. Съответно  е възможно да се подбере най-подходящото лечение.
8Как се лекува сифилис?
Днес сифилисът е напълно лечимо заболяване. Навременното му откриване позволява своевременно лечение и предотвратяване на възможните късни усложнения. Важно е антибиотичното лечение да започне, едва след като е проведена консултация със специалист. Златен стандарт в лечението на болестта остава пеницилинът, който трудно може да се намери в България. Хората, които провеждат лечение за сифилис трябва да се въздържат от сексуални контакти с нови партньори до завършването му. Важно е пациентите да информират партньорите си, за да могат те да си направят изследване и при нужда - да проведат лечение. Лечението на сексуалните партньори е изключително важно, за да се избегне повторно заразяване. Сифилисът е заболяване, при което не се развива имунитет след преболедуване и е възможно човек да се зарази от нелекувания си партньор, след като веднъж е проведено успешно лечение.
9Как можем да се предпазим от сифилис?
Малка е вероятността от заразяване при моногамна дълготрайна връзка с партньор, който си е правил тест и знае, че не е заразен. Използването на презерватив при всеки полов контакт намалява риска от заразяване със сифилис, само когато той е поставен правилно и покрива цялата лигавица. Въпреки че сифилсът съществува, това не е причина за края на твоя сексуален живот!

Хламидия

1Какво е хламидия?
Хламидия е една от инфекциите, предавани по сексуален път. Причинява се от бактерия, наречена Chlamydia trachomatis. Хламидията навлиза в организма на човек при сексуален контакт, обитава уро-гениталната система, гърлото и/или ректума. Възпалението, което предизвиква хламиията засяга предимно лигавиците, като при инфектиране в резултат на полов контакт се засягат най-вече лигавиците на пикочния канал (уретра), шийката на матката и правото черво, но не са редки случаите на изолиране на хламидия в гърлото (след орален секс).
При навлизането в уро-гениталната система на човек бактерите се размножават във вътрешността на клетките. Интензивността на този процес зависи от агресивността на самия микроорганизъм и от състоянието на имунната система на човека. Имунната система на човек не развива траен имунитет спрямо тази инфекция, поради което е възможно повторно инфектиране след правилно и успешно лечение.
2Прояви на хламидиалната инфекция
Инкубационният период, т.е. периодът от заразяването до появата на първите симптоми варира от една до четири седмици, въпреки че много често заболяването протича без никакви видими прояви. При мъжете най-често хламидиалната инфекция протича като остър или хроничен уретрит. Острият уретрит се проявява с оплавания, възникващи до 14 дни след сексуалния контакт, при който е настъпило инфектирането. Той се проявява с:
  • парене или болка по протежението на пикочния канал
  • парене или дразнене при уриниране
  • слузно-гноен секрет от пикочния канал
Често инфектирането протича без никакви оплаквания – в тези случаи се говори за „асимптоматично протичане” на инфекцията и тези случаи се оказват по-голямата част, което прави риска от разпространение много голям. При хроничния уретрит оплакванията са подобни на тези при острия, но много по-слабо проявени. Най-често той е съпроводен с леко парене или дразнене по време на уриниране и белезникав прозрачен секрет от пикочния канал. Хламидиалната инфекция се отличава с изключителна оскъдност на проявите и висока честота на усложненията и при двата пола. Често заболяването протича заедно с други полово-предавани инфекции (напр. гонорея (трипер), уро-генитална микоплазмена инфекция, трихомоназа, бактериална вагиноза и др.). Тъй като в повечето случаи първите прояви на болестта остават незабелязани, много от инфектираните хора изобщо не забелязват проявите на болестта или откриват едва симптомите на настъпилите усложнения.
3Усложнения при мъжете
  • хронично възпаление на простатната жлеза – хроничното възпаление на пикочния канал при мъжете може да доведе до развитие и на инфекция на простатната жлеза
  • болест на Райтер - Болестта на Райтер протича с комбинация от следните прояви: възпаление на гениталната лигавица, болки или деформация на ставите и възпаление на очите. В редки случаи е вързможно да се наблюдава и зачервяване на дланите или други кожни повърхности
  • стерилитет
4Диагностициране на хламидиалната инфекция
Съществуват два основни начина за установяване на хламидиална инфекция:
  • Директни тестове – те целят установяването на хламидиалния причинител или части от него в секретите от половите органи, гърлото или ануса. Това обичайно са ДНК-тестове, които доказват наличието на самия причинител или части от неговата ДНК в изследвания материал.
  • Индиректни тестове – те търсят образувани от имунната система антитела спрямо хламидията в кръвта на инфектирания човек. Тези тестове са по-неточни и зависят от активността на имунната система и от метода на изследване. Обичайно се изследват два типа антитела – IgА и IgG антитела. Първите се установяват при наскоро инфектиран организъм, докато вторите се установяват и при по-дълготрайно развиваща се инфекция.
За осъществяване на първия тип тестове е необходимо взимането на секрет чрез тампон от уретралния канал (урина или уретрален секрет), или гърлото, или ануса. Тези тестове са значително по-точни, тъй като доказват самия причинител, а не антитела, образувани спрямо него, които се търсят при кръвните тестове.
5Лечение на хламидия
Лечението на хламидиазата се провежда с антобиотици, като вида на медикамента и продължителността на лечението зависят от състоянието на заразения човек. Важно е при установяване на инфекция да се лекуват и двамата полови партнори. Провеждането на лечение само при единия би довело до повторното му инфектиране след успешно лечение. При установяване на хламдиална полово-предавана инфекция е важно да се направят тестове и за другите полово-предавани инфекции, тъй като често те протичат успоредно. Силно препоръчваме да искате да ви бъде направена антибиограма, за да се установи към кои антибиотици е чувствителна бактерията ви. В България е честа практика лекарите да изписват антибиотик без антибиограма при хламидия или гонорея, което може да доведе до неизлекуване и дори резистентност на бактерията.

Гонорея

1Какво е гонорея (трипер)?
Гонореята, наричана още трипер, е инфекция, причинена от бактерията Гонокок, която се предава при сексуален контакт. Най-честите оплаквания са свързани с поява на течение при мъжа и жената, парене и болки при уриниране, както и болезнена дефекация. Оплакванията се дължат на възпаление на пикочния канал, крайната част на червата и понякога гърлото. Заразяването с гонорея става чрез орален, анален или вагинален сексуален контакт. Това, че човек веднъж е преболедувал от гонорея, не го предпазва от повторно инфектиране. Повторното заразяване става при сексуален контакт с човек, който е болен.
2Какви са симптомите на гонорея?
Мъжете с гонорея често имат парене и болка при уриниране или жълтеникаво течение. При жените най-честата проява е вагинално течение, но често инфекцията при тях е напълно безсимптомна, т.е. липсват каквито и да е оплаквания. Независимо от липсата на оплаквания обаче жената може да пренесе инфекцията на сексуалните си партньори. Ректалната гонорея, т.е. засягането на крайните отдели на дебелото черво и зоната около ануса може да се срещне както при мъжете, така и при жените. Най-честите оплаквания тогава са жълтеникаво течение от ануса и сърбеж, зачервяване около ануса и/или болезнена дефекация. Гонореята на гърлото не предизвиква почти никакви оплаквания, но понякога се проявява със симптоми, наподобяващи ангина.
3До какви усложнения води триперът?
Ако не се лекува навреме, заболяването може да доведе до усложнения както при мъжете, така и при жените. То може да засегне всички отдели на репродуктивната система на мъжете и жените. Възможно е мъжете да развият болезнен оток на тестисите. Жените могат да имат болка в областта на корема – това се нарича тазово-възпалителна болест и като късно последствие може да доведе до невъзможност за забременяване. Трипера увеличава 3-5 пъти риска от инфектиране с ХИВ. Ако човек е носител на вируса на СПИН и е болен от трипер, има много по-висок риск да предаде ХИВ-инфекцията на сексуалните си партньори. При отслабена имунна система, гонореята може да навлезе в кръвта на човек и да се разпространи до различни вътрешни органи и системи. По този начин в хода на заболяването могат да се засегнат ставите, кожата, сърдечните клапи и дори мозъка. При това се развиват артрит, изменения по кожата, сърдечна недостатъчност и други заболявания.
4Как се поставя диагнозата?
В случай, е имате някое от вече изброените оплаквания е добре да се консултирате с лекар-венеролог. Той ще ви направи тест за гонорея. При теста се изследва секрет от пикочния канал при мъжете. Препоръчително е изследването на секрет от гърлото и от ануса за търсене на други инфектирани области.
5Как се лекува гонореята?
В наше време гонореята е лесно лечимо заболяване. Най-често това става с прием на антибиотици по определени схеми, препоръчани от лекар. В по-редки случаи е добре лечението да се проведе с инжекционни антибиотични средства. Често гонореята се среща в комбинация с хламидиална сексуално-предавана инфекция. Ето защо е възможно лекарят да ви препоръча едновременно лечение за двете заболявания в случай, че не може със сигурност да отхвърли заразяването с хламидии. Важно е да проведете цялото препоръчано лечение. Въпреки че лечението ще спре развитието на инфекцията, то няма да доведе до пълно възстановяване на настъпилите усложнения от дълго нелекувана инфекция. Ако смятате, че имате гонорея е добре да се въздържате от сексуални контакти и да бъдете прегледани възможно най-скоро. Ако ви бъде поставена диагноза гонорея или друга СПИ е важно да информирате сексуалните си партньори, за да се изследват и проведат лечение. Добре е да нямате сексуални контакти до завършване на вашето и на партньора ви лечение.

HPV – Генитални брадавици - Кондиломи (Човешки Папилома Вирус)

1Какво е HPV – Генитални брадавици - Кондиломи (Човешки Папилома Вирус)?
Гениталните брадавици, наречени още кондиломи, са една от най-често срещаните инфекции, предавани по сексуален път. Те се причиняват от вирус, наречен Човешки Папиломен Вирус (HPV). Изестни са над 150 типа ЧПВ, повечето от които не предизвикват заболявания при човека. Някои от типовете причиняват брадавици по кожата на ръцете, ходилата или други области. Около 40 типа се пренасят чрез сексуален контакт и могат да доведат до развитие на брадавици в областта на половите органи при мъжа и жената. В част от случите HPV е причина за рак на пениса, ануса, дебелото черво, гърлото или врата, а при жените на маточната шийка. Затова предпазването от HPV е толкова важно. В болшинството от случаите вирусът остава в кожата в неактивно състояние, но той може да бъде пренесен на сексуалните партньори. Времето от инфектирането с вируса до развиване на брадавици обичайно е от един до няколко месеца, но в някои случаи брадавици могат да се развият години след контакт с инфектиран човек. HPV се предава чрез необезопасен анален, вагинален или орален секс, но е възможно и предаване дори само чрез допир на кожата на двама души. Не е нужно да има обмен на телесни течности, за да се инфектираш с HPV.
2Как изглеждат гениталните брадавици?
Най-често това са едно или повече малки по размер образувания, с цвета на околната кожа, със зърниста, наподобяваща карфиол повърхност, но магат да бъдат и гладки, с кръгла или неправилна форма израстъци. Появяват се в областта на половите органи – отвън и във влагалището и по шийката на матката при жената, по половия член при мъжа, а също така и около ануса при мъжа и жената. Генитални брадавици могат да се установят и в устата при лица, които са имали орални сексуални контакти с инфектиран партньор. Обичайно кондиломите не са съпроводени със субективни оплаквания, но в някои случаи човек може да усеща сърбеж в засегнатата област или по-голям дискомфорт, ако са в ануса и бъдат наранени.
3Как да се предпазиш от генитални брадавици?
Единственият начин за предпазване от генитални брадавици е ваксината. В България съществуват три различни ваксини на пазара. Потърсете специализирана консултация, за да изберете коя ваксина е най-подходяща за вас.
4Как се лекуват гениталните брадавици?
Лечението на брадавиците, често е трудно, и трябва да се има предвид, че е възможно след отстраняването им те отново да се появят. Това се случва не поради ново заразяване, а защото при лечение само се премахва съществуващата брадавица, но  не се унищожава вирусът, който  продължава да живее в кожата. При отслабване на имунитета на организма понякога брадавиците се развиват отново. За сега не съществува метод, който напълно да премахне вируса от организма. Изборът на лечебното средство зависи от броя, големината и разположението  на брадавиците. Те могат да бъдат лекувани чрез лекарства за локално приложение – кремове или разтвори, които се нанасят върху кондиломите по определена схема. Възможно е унищожаването им и чрез хирургически методи, което трябва да става от опитен лекар. Могат също така да се използват методи като криотерапия, отстраняване с CO2 лазер,  електрокоагулация, или класическа хирургия.

АКО ИМАШ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ДРУГИ СЕКСУАЛНО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ, КОИТО НЕ СА ОПИСАНИ ТУК, СЕ СВЪРЖИ С НАС.