Често задавани въпроси

Отворено писмо относно репресирани ЛГБТ хора в Азербайджан
30.09.2017
Фондация „Сингъл Степ“ завърши успешно Акселератора на GlobalGiving
05.10.2017

Често задавани въпроси: ЛГБТИ права в България

1В кои европейски държави еднополовите партньорства са регулирани със закон?
Еднополови бракове могат да се сключват в Белгия, Дания, Франция, Исландия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Исландия, Великобритания, Германия и Малта. Официални форми на еднополови партньорства могат да се регистрират в Андора, Австрия, Белгия, Хърватска, Чехия, Финландия, Унгария, Ирландия, Лихтенщайн, Словения, Швейцария, Естония, Гърция и Кипър. (ILGA-Europe)
2В България еднополовите партньорства уредени ли са със закон?
Не. Конституцията на Р България предвижда, че „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.“ Религиозният обред няма правно действие. Семейният кодекс предвижда, че „всяко лице има право да сключи брак“, но „само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.“ Българското право не урежда отношения основани на фактическо съжителство.
3Какви правни проблеми възникват, когато партньорските отношения не са уредени със закон?

• проблеми в сферата на здравните услуги и достъпа до информация за здравното състояние на партньора;

• откази за свиждания в болница; невъзможност за вземане на животоспасяващи решения;

• невъзможност на партньорите да осиновят общо дете;

• невъзможност на партньора да иска от другия партньор издръжка за себе си или за детето, което отглеждат;

• липса на запазена част от наследството на починалия партньор;

• невъзможност на преживелия партньор да получава вдовишка пенсия;

• проблеми, свързани със свободата на придвижване и правото на събиране на семейството, ако единият партньор е гражданин на трета страна;

• невъзможност да се ползва данъчното облекчение за млади семейства по ипотечен кредит за закупуване на жилище.

4 В България еднополови партньори имат ли право да осиновят заедно дете, на което никой от двамата не е рожден родител?
Не. Семейният кодекс изрично забранява това: „Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи“. Осиновители на едно дете могат да бъдат мъж и жена съпрузи или самотни родители, но не и двама родители от един и същи пол.
5 Единият партньор може ли да осинови рожденото дете на другия партньор?
Семейният кодекс предвижда „Осиновяване от съпруг на родител“, т.е. едно лице може да осинови биологичното дете на своя партньор само ако имат сключен граждански брак. В еднополова връзка само единият партньор може да бъде законен представител на детето/децата и да упражнява родителските права. Родителските права и задължения не биха могли да принадлежат едновременно и на осиновителя, и на рождения родител. В този случай родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Такава е практиката на Апелативен съд София (Решение № 1031 от 18.05.2016 г. на САС по в. гр. д. № 544/2016 г.).
6В България еднополови партньори могат ли да станат родители чрез метода сурогатство?
Не. Методът сурогатство принципно е забранен в България. Според Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция, „при осъществяване на асистирана репродукция не се разрешава ... постигането на сурогатни бременности“.
7В България едно лице може ли да наследи еднополовия си партньор?
Да - по завещание. Завещанието, обаче, не трябва да намалява запазените части от наследството на наследниците по закон, тъй като те могат да го оспорят. Наследници по закон могат да бъдат само лица, които имат роднинска връзка с починалия, а съгласно чл. 80, ал 2 от Кодекса за социално осигуряване, „право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.“.
8Какви алтернативи съществуват за постигане на законните последици от брака?

• изрично упълномощаване за представителство пред болници, училища, институции и т.н.;

• закупуване на недвижими имоти заедно като съсобственици;

• изготвяне на завещание;

• назначаване на преживелия партньор за настойник на детето, което партньорите отглеждат, в случай на смърт на законния представител на детето.

9Законът за защита от домашното насилие прилага ли се по отношение на еднополови двойки?
Не. Този закон защитава лица които се намират или са били във „фактическо съпружеско съжителство“, а съпрузи могат да бъдат само мъж и жена. Такава е практиката на Софийски районен съд.
10Каква е минималната възраст в България за практикуване на секс?
14 години. Тази възраст е еднаква и за двата пола. Наказателният кодекс предвижда, че „Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява [изнасилване], се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.“ (чл. 151) и доуточнява, че „Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.“ (чл. 157, ал. 4).
11Криминализиран ли е в България сексът между лица от еднакъв пол?
Вече не. Бил е до 1968г.
12Криминализирано ли е в България изнасилване на лице от същия пол?
Да. Съгласно чл. 157 от Наказателния кодекс, „Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.“
13Криминализирани ли са в България престъпления мотивирани от хомофобски подбуди?
Не. Наказват се убийство и побой, извършени по „хулигански, расистки или ксенофобски подбуди“.
14Може ли в България да се води дело за смяна на пола по съдебен ред?
Да. В София, Пловдив и Варна има развита, положителна съдебна практика по дела за смяна на пола на транссексуални и интерсекс лица. На първа инстанция, делото трае между 6 и 12 месеца.
15Може ли в България да се води дело по повод разкриване в медиите на интимни подробности от сексуалния живот?
Да. В София успешно са водят такива дела в контекста на чл. 32 от Конституцията и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, които защитават правото на личен живот и правото на защита срещу посегателство върху достойнството. Медии, като вестник „Уикенд“ и предаването „Горещо“, са осъждани да плащат обезщетения на публични личности заради изразени внушения или твърдения за хомосексуални връзки.
16Медицинските специалисти длъжни ли са да пазят в тайна самоличността на заразените със ХИВ пациенти?
Да. Наредба № 47 от 11.12.2009 г. за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност предвижда, че „здравната информация, свързана с ХИВ статуса на лице, не може да се разкрива или предоставя на трети лица без изричното му писмено съгласие“ и че „здравната информация за ХИВ позитивния статус на лицата се съхранява: 1. под код, изключващ възможността за идентифицирането на конкретното лице“.
17 Водени ли са в България дела за незаконно уволение в контекста на дискриминация по признак сексуална ориентация?
Не.
18Длъжни ли са учителите да предотвратяват случаи на тормоз над ЛГБТИ дете?
Да. Законът за предучилищното и училищното образование предвижда, че училищата са длъжни да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемно поведение. Видовете и съдържанието на дейностите по превенция на тормоза и насилието се разработват самостоятелно от училищната общност и може да включват: 1. изготвяне съвместно с учениците на правила за поведението им в паралелката; 2. разглеждане на теми от глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование в часа на класа, в заниманията по интереси и във факултативните часове; 3. партньорство с родителите; 4. дейности за развитие на компетентностите на всички членове на училищната общност.
19Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) разглежда ли жалби, свързани с нарушения на ЛГБТИ права?
Да. ЕСПЧ е разглеждал редица случаи на нарушения на правото на телесна неприкосновеност, на правото на уважение към личния и семейния живот и на правото на равно третиране на ЛГБТИ лица. Още повече, ЕСПЧ признава сериозността на тези проблеми и ги разглежда с предимство пред други правонарушения. Срокът за подаване на жалба в ЕСПЧ е 6 месеца, след изчерпване на средствата за защита в България.