Европейският съд по правата на човека ще разгледа международната отговорност на българската държава за неосъществения Бургас Прайд през 2021г.

ЕСПЧ регистрира жалба № 44683/22, Милев и др. с/у България, с оплакване от нарушено право на мирно шествие – Член 11 от КЗПЧОС. Жалбоподателите са общо 9 български граждани, всеки от които присъства на злополучното събрание пред Съдебната палата в Бургас на 15.05.2021г за отбелязване на месеца на Прайд. Сред жалбоподателите са организаторът на събранието, Руси Милев, лидерите на правозащитни неправителствени организации Апостол Стойчев от АСУ „Делфи“, Лили Драгоева от фондация „Билитис“, Симеон Василев и Димитър Богданов от фондация „Глас“, както и други поддръжници на Бургас Прайд. Жалбоподателите се представляват от адвокат Наташа Добрева, с подкрепата на фондация „Сингъл Степ“.

Пред ЕСПЧ, жалбоподателите твърдят, че българската държава има позитивни задължения по Член 11 от КЗПЧОС да криминализира и разследва всяко препятстване на Прайд шествие – позитивни задължения, които не бяха изпълнени в настоящия случай. Те се оплакват, първо, от липсата на адекватна законодателна рамка за борба с престъпления от омраза, насочени срещу ЛГБТИ малцинства, и второ, от отказа да се образува наказателно производство в конкретния случай. Става дума за отказа на Районна Прокуратура Бургас, потвърден по реда на обжалването с окончателно постановление на Върховна касационна прокуратура, да образува разследване на престъпление от общ характер, а именно, подпалване на знамето на Прайд по време на събранието.

Жалбоподателите твърдят пред ЕСПЧ, че налагането на административно наказание – глоба от 100 лв на извършителя – не съответства на тежестта и на обществената опасност на това деяние. Демонстративното изгаряне на огромен флаг – символ на Прайд непосредствено до участниците в Бургас Прайд от лице, които премина загражденията и застана сред тях, стана причина за разпръсването на събранието и за издадената на място устна заповед за забрана да се проведе планираното шествие по улиците на Бургас.

Тезата на жалбоподателите пред ЕСПЧ е, че публичноправно обвинение е единственото средство, налично за защита на техните права и единственото съответстващо на тежестта на деянието. В техния случай, евентуално частноправно обвинение за повреждане на чужда вещ, като изолирано от контекста деяние, не може да покрие хомофобския мотив на палежа, нито нарушението на конституционните им права (правото на мирно шествие). Също така, административно-наказателното производство срещу извършителя по реда на Закона за МВР не покрива хомофобския мотив на палежа, което е фундаментална част от оплакването на жалбоподателите.

В този казус, мотивът „омраза“ е ясен от самото начало, още от информирането на Община Бургас през март 2021г за планирания Бургас Прайд и от събитията, развили се между март и май. През този период, извършителят извършва поредица от действия, директно противопоставящи се на провеждането на Прайд и насочени лично срещу организатора Руси Милев във връзка с неговата сексуална ориентация, като подпалването на знамето е само последното от тези действия. Районна прокуратура Бургас и Областна дирекция „Полиция“ – Бургас разполагаха с недвусмислени данни, че палежът е мотивиран от сексуалната ориентация на Руси Милев и от предразсъдъци спрямо ЛГБТИ общността като цяло. Наличието на такива данни изискваше задействането на вътрешен наказателно-правен механизъм, способен да отрази хомофобския мотив, само че такъв механизъм липсва в България. Жалбоподателите посочват пред ЕСПЧ, че българското наказателно право не третира дискриминацията по признак сексуална ориентация и полова идентичност като специален мотив и утежняващо вината обстоятелство, при извършването на което и да е престъпление от Наказателния кодекс. Например, чл. 162 от НК, който криминализира подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, не включва признаците сексуална ориентация и полова идентичност.

Този дефект в българския НК вече е критикуван от ЕСПЧ по делото Стоянова с/у България, жалба № 56070/18, §§ 73, 74 от решението. В изпълнение на това решение, на 18.11.2022г Министерство на правосъдието публикува законопроект с допълнения в НК, според който към квалифициращите състави на престъпленията убийство и телесна повреда се добавят мотиви „свързани със сексуалната ориентация“ . В тази връзка, до жалбата Милев и др. с/у България пред ЕСПЧ можеше и да не се стигне, ако Наказателният кодекс криминализираше подбуждане към омраза по признак сексуална ориентация и Районна прокуратура Бургас беше образувала разследване за такова престъпление.