Запознайте се с Драг кралицата на България – Малина Янг

Корпоративен индекс за ЛГБТИ приобщаване – GDPR условия
29.10.2019
#endHIVbg: Общностите носят промяната
30.11.2019

Запознайте се с драг кралицата на България - Малина Янг

Drag изкуството и артистите, които се занимават с него са много популярни в световен мащаб – можем да ги видим в стихията им на сцените в популярни кабарета и нощни клубове, като улични артисти или като част от различни мероприятия и гей шествия по света. Въпреки, че са традиционно свързвани с гей културата, drag артистите всъщност са с всякаква сексуална ориентиация и полова идентичност и варират от хора, които са превърнали drag сцената в своя професия до такива, които се превъплъщават в своя drag образ само за специални случаи.

У нас drag културата прави все още малки, но сигурни крачки към по-голяма популярност и приемане от страна на обществото. Затова и решихме да ви запознаем с една от родните звезди на drag сцената, която да сподели малко за своя опит и да ни разкаже какво ще представи тази вечер на партито по случай откриването на Pride Month.

Първо ще те помоля да се представиш.

Здравейте, аз съм Малина Янг. На 28 години съм. Победителка в първия Benediction Drag Rush в България. Но не искам да звуча прекалено високопарно, все пак аз съм едно обикновено момиче с плодово име..

Как реши да се занимавам с drag?

Това, което първоначално ме запали по drag беше любовта към един определен мъж, който също се занимаваше с това. Стана ми интересно и така се стекоха нещата, че реших и аз да пробвам и открих, че ми харесва.

А можеш ли да ми кажеш кой те вдъхновява? Например някоя знаменитост, от която черпиш идеи?

По принцип следя много световни образци както от drag сцената, така и от музикалната сцена, но колкото и банално да звучи, не подражавам на никого. Аз от малка искам да бъда на сцена и може да се каже, че през целия си живот съм правила неща свързани с изкуство, но първоначално не сценично. От както се помня рисувам, след това започнах да се занимавам с филмов и телевизионен монтаж и някакси интереса ми към drag сцената дойде в последствие като някаква естествена симбиоза от тези ми артистични заложби. Drag културата съчетава много от тях – изобразителното изкуство, презентирането пред хора и визуалните изкуства като цяло – всичко това го превъплащавам в своя сценичен образ. Бих казала, че това ме вдъхновява най-вече – желанието да изразя себе си на сцената. Иначе постоянно виждам неща, които ми харесват и за които си казвам „Ето, това искам да видя върху себе си.”

Мислиш ли, че drag култрата има бъдеще в България и дали нагласата на обществото може да се промени към по-позитивна?

При нас все още го има схващането, че да си drag артист е просто да си мъж с перука и токчета и все още не се гледа сериозно на това изкуство. Но съм оптимистка и се надявам, че просто трябва да мине малко повече време. Забелязвам, че хората стават все по-отоврени към нас и ни приемат все по-положително. Дори на прайда с всяка година забелязвам все повече усмихнати лица по прозорците, включително на възрастни хора и това ми дава увереност, че нещата вървят в много положителна посока.Но затова и трябва да се представят наистина добри артисти.

Но да, хората просто имат нужда от повече време, за да започнат да приемат и drag културата, и прайда като нещо, което е с цел и забавление. Трябва да започнем да гледам на това като на един празник, един карнавал, който се случва навсякъде по света. Ето, аз например бях миналата година на прайд в Солун и там почти нямаше полиция, видях не повече от 10 полицаи и те бяха по-скоро част от шествието, отколкото охрана. Просто хората трябва да свикнат, а за това се изисква време.

Какво би казала на младите хора, които искат да се занимават с drag в България? Би ли ги окуражила?

Разбира се. Аз от няколко години участвам в прайд шествието, но миналата година за първи път бях в drag и точно това беше една от основните причини да го направя – да покажа на младите хора, които имат интерес към drag изкуството, че в това няма нищо притеснително, че това е просто един начин на себеизразяване и че могат в този ден да са свободни да се чувстват себе си. Разбира се генерално ние се борим за това да можем да изразяваме себе си не само един ден в годината, а винаги. Не искам да кажа, че постоянно трябва да бъдем толкова крещящи и ефектни, все пак нека разграничаваме сценичното от ежедневното, но хората не трябва да чувстват притесние от това да покажат себе си такива каквито са, защото свободното себеизразяване е нещо прекарсно и вярвам, че вървим все повече и повече към това.

Автор: Марти Василев