Смелата и болезнено откровена „Не казвай на мама“

Шести епизод от нашия подкаст вече е онлайн
28.04.2020
Нашата история: Алин и Седрик (Видео)
02.05.2020

Смелата и болезнено откровена „Не казвай на мама“

Когато започвам да чета книги, свързани с ЛГБТИ темата, винаги в главата ми стои въпросът – дали това е истинска история, кой ли стои зад нея? Така беше и когато отворих „Не казвай на мама“. Кои са тези хора? Защо точно тази държава? Защо това име? Представях си реалните разговори на автора, стоящи зад всеки персонаж. Докато четях си спомнях разговорите на екипа ни с Гарард Конли, авторът на автобиографичната „Заличено момче“ и начина, по който той говореше за дълбоко съкровени и болезнено лични моменти от преживяването на т.нар. конверсионна терапия.

Когато авторът на „Не казвай на мама“ – Николай Йорданов сподели, че романът е фикция и представя 9 различни персонажа от различни държави и континенти, си казах „Дали пък не е твърде амбициозен този мащаб?“ Много е лесно човек да се подхлъзне в желанието си да създаде нещо грандиозно и впечатляващо и накрая да се удави в претенциозност и посредственост.

Страница след страница, обаче, историите на тези девет души ме потопиха в истинността си. Всеки един от тях, без значение от пола си, цвета на кожата, държавата, сякаш бе събрал и подслонил зад името и лицето си всички тези стотици истории на хора, с които ние в Сингъл Степ работим всеки ден. Всички споделени с нас чувства, преживявания, страхове, подтиснати думи, угризения, измъчвания, вътрешни гласове, срам, превъртания на едни и същи хипотетични ситуации, оживяваха с Александър, Лука, Миембре, Иман, Касим, Нае-ил, Тамика, Хаким и Матиас.

Всеки един от тях ми беше до болка познат, въпреки, че историята му се случваше в страна, в която не бях стъпвала. Бях се докоснала до болката на всеки един от тях.

Николай бе успял да създаде пълнокръвни и живи герои, които не просто догонвах през страниците, но които ме караха да осъзнавам колко смела е подобна книга.

„Не казвай на мама“ е смела не просто защото казва на глас много неща, които често не смеем да изречем по повод сексуалността си. Не просто защото не признава табута, не просто защото на моменти е болезнено откровена за четене. Тя е смела писателски. Защото истинската писателска работа е къртовски труд – тя изисква подготовка, изследване, търсене, съмнение, връщане, пренаписване. Седемгодишната работа по този проект е пропила дълбочината на всеки персонаж; подплатила е усещането за всеки град – начина, по който го чуваш, усещаш и помирисваш. Тази книга има рядката способност да те накара да почувстваш с кожата си любовта, смъртта и изживяването между двете. Знам, че за някои ЛГБТИ хора „Не казвай на мама“ ще отвори врати към неудобни, срамни и неприятни моменти от собствения им живот. Мнозина ще потръпнат, ще преглътнат сълзи, ще се усмихнат горчиво, но може би и ще разпознаят благодарността и облекчението, чувството да си обичан и да си разбран. За мнозина това ще е първата българска книга, която толкова директно разказва историите им и която ще е справедлив образ на преживяното от тях. Книга, с която да могат да се гордеят.

Но това не е просто книга за гей хора. Това е книга, която иска да хване всеки един от нас за раменете, да го разтърси и да му каже „Събуди ли се вече? Добре, защото всички ние сме в тази книга, всички сме част от любовта, смъртта и изживяването между двете.“ Книгата можете да купите в книжарниците и тук

Николета Габровска