Решението на КС не спира пътя на транс хората към административна смяна на пола им

Кандидатствай за второто издание на Digital Indie Lab
25.10.2021
Психологическа подкрепа в услуга на транс хората в България
30.10.2021

Защо не сме изненадани от решението на КС?

Вчера излезе дългоочакваното решение на Конституционния съд, отговарящо на въпроса на Гражданската колегията на Върховния касационен съд Как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол? Решението – дълго над 15 000 думи или 47 страници – завършва с едно обобщено изречение: Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Съвсем естествено – това беше и заглавието, с което мнозинството медии отразиха тази новина.

Какво казва решението?

След като изрежда и резюмира становищата на експерти, институции, организации и т.н. – потърсени от Съда и изпратени допълнително и доброволно – решението ясно подчертава, че предметът на „настоящото дело изисква от Съда [...] даване на задължително тълкуване на Конституцията, но не и да отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица (т.е. лицата, чиято полова самоидентификация не съответства на биологично определения при оплождането пол) и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната – относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне.”

Съдът също така е обърнал ясно внимание на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и превантивно отбелязва, че „основанието за осъждане на държавите-членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС конкретно във връзка с правата на транссексуалните лица e липсата на национално законодателство“. Съдът обобщава, че тази практика и натискът от подобни дела „ангажират изключително законодателя в лицето на Народното събрание“ и цитира нееднократно решения, в които държавата има задължение „да въведе ефективна и достъпна процедура с ясно определени условия“, гарантиращи правото на транссексуалните да променят пола си в регистрите за гражданско състояние“. Всички тези аргументи нееднократно „измиват ръцете“ на Съда по отношение на конкретни законодателни, административни и пр. процедури, свързани с административна смяна на пола, доколкото те на практика не влизат в правомощията му. Би било крайно изненадващо Конституционният съд на консервативна държава като България, тълкуващ този конкретен въпрос спрямо Конституцията, да заеме друга позиция, особено по въпроса за законодателната празнота по отношение на транссексуалните хора.

Дали членовете на Съда наистина смятат, че един ден парламентът може да реши да промени процедурния ред или това е ход тази тема да бъде удавена в много по-належащи, спешни и лесни законодателни промени, можем само да гадаем.

Ролята на Църквата

Това, което следва след тази част в решението, обаче, и пространството и дълбочината, които са отделени за тази аргументация, показва крайно консервативната настройка на състава на Съда, както и лесния избор да отговориш на очакванията на масово консервативното обществено мнение по темата.

Добре е да се подчертае, че текстът, който следва по отношение на ролята на религията, Църквата, духовните ценности и българската национална идентичност е съзнателно избран аспект, който не е просто споменат, а който стига в изследването си до ранното Средновековие, Екзархийският устав на Българската православна църква и Османската империя. Съдът, цитирайки текстове от Конституцията от 1991, за пореден път изтъква бинарността на брака, еднозначността на майчинството и подчертава, че колкото и държавата да се е отделила от Църквата, обществото ни не е еволюирало дотам, че да надскочи средновековните исторически натрупвания и това е причина съдът да се придържа към традиционните български ценности в това дело.

„…Съдът намира, че подходът му при тълкуване на Основния закон в настоящото дело следва да е и ценностно-нормативен, при който правото като система от универсални правила за поведение не може да се разглежда без отчитане на утвърдените в обществото и относими към предмета на тълкуване ценности, произтичащи от останалите нормативни системи, каквито са религията, моралът и обичаите.“

Въпреки, че съставът на Съда умело се скрива зад въпросните ценности, не отрича възможността след време той да еволюира, както и правото като такова – но за момента това тълкуване съответства на обрисуваната ни релиогиозно-културно-ценностна идентичност, а еволюирането ще се случи когато му дойде времето.

Зад всичките 47 страници от решението на Съда прозират няколко основни аспекта:

- Изрично тълкуване на понятието пол само и единствено такова, каквото то е определено в Конституцията – а именно биологичен;

- Препотвърждаване от Съда на крайно консервативното българско разбиране за семейството, родителството и пола;

- Законодателният орган има своята независимост по отношение на промяна на законодателството – кога ще се случи това, обаче, не е работа на КС;

- Паника от идеята, че транссексуалните хора могат да бъдат родители, да бъдат в заварен брачен съюз, който след промяната на пола може да се окаже еднополов, както и всички правни последици, които биха произтекли от това;

- Транс хората ще могат да продължават да водят дела за административна смяна на пола, но съдиите, които и досега са били със стереотипно отношение по темата, ще бъдат изключително облекчени от решението на КС;

В заключение, редно е да споменем, че съдия Филип Димитров е с особено мнение по делото, публикувано на страницата на КС.

Какво остава за нас, организациите, работещи в защита на правата на ЛГБТИ хората в България? Да продължаваме да осигуряваме подкрепа и защита на транс, небинарни и интерсекс хора – в психологически, здравен, правен и чисто човешки аспект; адвокатите в екипите ни продължават да водят дела за смяна на административния пол, а ние да продължаваме да не забравяме, че закони, наредби, правилници и процедури не зависят от КС, а от законодателния орган, който ние сами избираме. Практиката КС не е вградена в камък и може да бъде променена при бъдещи конституционни дела, при смяна на състава на КС, при консенсус в медицинската гилдия и т.н.

Екипът на Сингъл Степ