За лекуването и професионалистите

DigitalK представя: Иван Димов и “Сингъл Степ”
27.07.2017
Търсим доброволци!
30.08.2017

За "лекуването" и професионалистите

„Първото нещо, което направиха след като се разкрих, беше да ме заведат на психолог, за да ме излекува“

Е, кои от вас, колеги-психолози, наистина „лекуват“ различната сексуална ориентация?

Често пъти родителите, дали в усещане за безпомощност, в контекста на незнание или в желанието си наистина да „променят“ току-що разкритата различна сексуална ориентация или полова идентичност на детето си, се обръщат към специалисти от помагащите професии. Тези специалисти са най-вече психолози, терапевти или психиатри (върху разликата между тези три професии ще се спра в друга статия).

Заявките обикновено са: „Детето ми е гей, променете го!“, „Тя е болна, моля ви, излекувайте я!“, „Къде сбъркахме, че той стана „такъв“?“, „Какво да предприемем, за да я променим?“ В подобна ситуация на житейска криза, когато родителят не е задължително да се е запознал с етиологията на сексуалната ориентация и полова идентичност, в която си представя трагично бъдеще за детето си, изолация и страдание за цялото семейство, той/тя има нужда от подкрепа. Да, има нужда от подкрепа, колеги! Да приеме детето си, да разбере, че той/тя не е болен/на, че сексуалната ориентация и половата идентичност не са въпрос на избор, не са „фаза, която ще отмине“, не се „коренят в минали патологични взаимоотношения“, не са плод на „травма“.

Честно, колко ЛГБТИ хора сте „излекували“, колеги, или всъщност неуспеха на „терапията“ ви се дължи на съпротивата на клиента към промяна (чудно защо ли)? Крайно време е да се говори открито за „слона в стаята“ и да се поставят конкретни въпроси:

1. Знаете ли, че след като Американската психиатрична асоциация премахва различната сексуална ориентация от списъка с психични болести през 1973 година, Световната здравна организация прави същото през 1990 г., а в България официално да си гей не се счита за престъпление от 1966 година или за психична болест – след падането на комунистическия режим?

2. Най-големият източник на стрес, генератор на депресивни състояния и рискови поведения като бягане от вкъщи, самоубийствени актове, развитие на зависимости сред ЛГБТИ младежите е именно неприемането от страна на родителите, рода, близките, приятелите и всички предразсъдъци в общността срещу ЛГБТИ хората. Когато един младеж не се чувства разбран в семейството си, шансът да се обърне към деструктивни дейности е изключително голям, в зависимост от това с какви ресурси разполага. Изследвания сочат, че най-голямо значение за качеството на живот на ЛГБТИ хората е одобрението от страна на семейството. В сравнение с тези, които са получили подкрепа, ЛГБТИ младежите, които са отхвърлени от семейството са с 8 пъти по-голям риск да опитат да се самоубият; почти 6 пъти по-голям риск от развитие на депресия; 3 пъти по-голям риск да се обърнат към наркотиците; 3 пъти по-голям риск да се заразят с ХИВ. Не смятате ли, че когато поддържате работата в посока на „промяна“, „лекуване“ на именно тези хора, вие всъщност засилвате стереотипните нагласи, които вредят на ЛГБТИ младежите и техните семейства?

3. Чрез засилването на чувството за вина в родителите или младежа, който е потърсил подкрепа от вас, вие вредите на семейството и подкрепяте дисфункционални процеси на комуникация и взаимодействие. Това, че момчето си е играло с момичешки играчки като малко не го е „направило“ гей или че момичето е предпочитало да играе на момчешки игри не го е „направило“ лесбийка. Да, съществуват дебати и до ден днешен относно етиологията на различната сексуална ориентация и полова идентичност, но защо не се обединим около това, че както е ок един човек да се определя като хетеросексуален, така е ок друг човек да се определя като хомосексуален без това да е отклонение от нормата?

4. Колеги-психолози, от огромно значение е в каква посока работите с ЛГБТИ клиентите си и ви призовавам, ако имате лична съпротива към тях, то тогава да ги пренасочите към колега, за който знаете, че е подготвен да работи с ЛГБТИ хора без предразсъдъци и с професионална експертиза за подсилване на връзките в семейството и общността, а не изолиране на „пациента“. Тормозът в училище, насилието навън и в семейството, незачитане на личността са най-големият бич в ежедневието на ЛГБТИ хората, с който те са принудени да се справят сами. Като помагащи специалисти вие сте ресурсът, който може да подобри живота на ЛГБТИ младежите в това хетеронормативно общество.