Блог

Обещавам, че в този текст няма да има и думичка за статистиката, която „сочи” или пък за добрите практики в „Ню Йорк, Берлин и Дубай”.

Дали бихме се държали за ръце с бившия ми приятел в Париж? Или в Ню Йорк или Файър Айлънд? Или в онези хубави части на Осло, приятелски очертани от момче, поканило ме на среща: “Тук можем да се държим за ръце. Там не можем да се държим за ръце.”

В първата ни публикация по темата търсим отговор на въпроса: „Едно и също нещо ли са секусалната ориентация и половата идентичност и ако не, то поне зависят ли една от друга?“.

Когато преживяваме или сме преживели нещо травмиращо, свързано с нас самите или с взаимодействията с най-близките ни, понякога единственото, което би ни накарало да се почувстваме по-добре, е да споделим с някой, който е преминал през нещо подобно.

С търпение, много разговори и постоянство, постепенно постигнахме целта. Клубът се разрастваше с всяка седмица, интересът не стихваше, и гласът ни като ученици ставаше по-силен и по-силен.

Когато бях в VII-и клас, едно момче от VIII-и се самоуби. Цялото училище разбра за това. Беше се обесил. И за това знаехме. Знаехме и причината. Беше гей и наскоро беше разкрил това пред баща си.