Бети ДеДженеръс: Какви послания трябва да носим?

Когато „Сингъл Степ“ се срещна с „Майко мила!“
26.10.2017
Правата на ЛГБТИ хората в България
09.11.2017

Photo: Jason Merritt/Getty

Предговор към книгата "Хетеросексуални родители, гей деца: да запазим семейството цяло”

„Чувала съм за родители, които приемат разкриването на детето им в крачка. Те вече са имали техните съмнения, или пък не, но при всички положения безпроблемно са възприели и разбрали трите думи: „Аз съм гей!“ Свалям им шапка! Като че ли повечето от нас, родителите, имаме нужда от период за привикване с тази реалност, за промяна на фокуса, осъзнавайки, че нашите деца ще изживеят живота си както им е определено, а не така както ние сме си представяли или очаквали.

Аз винаги ще съм благодарна на Елън, че се разкри пред мен преди 25 години и ми даде времето, от което имах нужда, за да се адаптирам към тази изненадваща действителност. Беше изключително важно и това, че поддържахме линията на комуникацията между нас отворена. В този период тя ми написа писмо, което започваше с думите: „...Не мисля, че някога ще разбереш!“ Е, щастлива съм да кажа, че не беше права.

През 1997, когато Елън излезе открито в публичното пространство като жена с различна сексуална ориентация, за мен беше чест да стана първата хетеросексуална говорителка за Human Rights Campaign’s National Coming Out Project. Пътувала съм къде ли не в САЩ, говорейки в университети и корпорации, призовавайки за повече толерантност и равнопоставеност за нашите дъщери и синове с различна сексуална ориентация. През последните 5 години и половина съм благословена с много близки ЛГБТ приятели. С ръка на сърцето мога да кажа, че едни от най-прекрасните хора, с които ме е срещнал живота са именно сред тази общност. Сред тези хора има усещането, че трябва да се трудят много и не могат да бъдат просто добри, те трябва да са най-добрите в това, което правят. Трябва да се доказват отново и отново, живеейки живота си с кураж. Ние, хетеросексуалните хора, не мислим за това достатъчно – какво е да си съвестен и способен гражданин, който си плаща данъците, живее достойно, но знае, че има хора, които го мразят без дори да го познават. Изисква се смелост и устойчивост, които ние дори не можем да си представим. Като родители трябва да носим посланието, че дискриминацията срещу нашите деца не е ОК.“

Бети ДеДженеръс, майка на Елън ДеДженеръс