Правата на ЛГБТИ хората в България

Решихме да поговорим с нашия правен консултант Наташа Добрева, която да обобщи картината в нашата страна в момента.

България е една от страните членки на ЕС с най-ниско ниво на приемане на ЛГБТИ хора. Седемдесет и четири процента от българите биха се чувствали изключително неудобно, ако тяхното дете се влюби в човек от същия пол, сочат проучвания на общественото мнение. По наблюдения на адвокат Добрева, уважение към личния живот не съществува в малките градове и села, така че ЛГБТИ хората се местят в големи градове, където могат да се сблъскат с изолиране и икономическа несигурност. Липсата на съзнаване относно основните права на ЛГБТИ хора и широко разпространените предразсъдъци срещу тях е доста обичайно.

Не съществуват никакви регионални/местни или национални ЛГБТИ анти-дискриминационни планове, допълва тя. България няма специални правни средства за отчитане на хомофобски или трансфобски мотиви при престъпления от омраза. Често срещано е държавни служители и правоприлагащи органи да не разбират, че ЛГБТИ хората имат специфични проблеми и нужди, посочва адвокат Добрева. Обичайният аргумент на полицейски служители срещу откриването на специализирани отдели, обучаването на специализирани полицаи или други специални мерки и процедури, занимаващи се с ЛГБТИ престъпления от омраза е липсата на докладвани сигнали за такива случи в техните райони и, естествено, те оспорват нуждата от такива мерки.

Наташа Добрева подчертава, че слабото сигнализиране за ЛГБТИ тормоз в училище е голямо предизвикателство. В някои български училища липсва процедура за сигнализиране на какъвто и да е вид тормоз. Явна е липсата на професионален капацитет за разпознаване на предразсъдъци срещу ЛГБТИ ученици и справяне с тях. Хомофобски и трансфобски тормоз съществува като проблем също и в системата на здравеопазване и сериозно подрива качеството на предоставяните здравни услуги. ЛГБ пациенти редовно са подигравани и вербално малтретирани от медицинския персонал. ЛГБ тормозът е основно свързан с отказа да се предоставят здравни услуги на пациенти със СПИН и да се извършват тестове за ХИВ, когато пациентът разкрие, че е ЛГБ. Адвокат Добрева разказва, че много лекари все още виждат хомосексуалността като патологично заболяване. Някои медицински учебници продължават да патологизират хомосексуалността; преиздават се стари учебници по психология от 50те години на миналия век. Поверителността е огромен проблем в България, например, много лекари нарушават Хипократовата клетва като разкриват лична информация за пациенти. Също, системи за защита на пациентската конфиденциалност не винаги са предвидени и прилагани. Няма специфични обществени политики за обслужване здравеопазването на транс и интерсекс лица, например, извършването на операции за „нормализиране” на пола на интерсекс деца не е криминализирано.

Еднополовият брак/партньорство не е регулиран със закон, както съдебната процедура по смяна на пола, обобщава адвокат Добрева. Това се отразява директно върху проблемите с наследяването при еднополовите двойки, невъзможността за взимане на решения, касаещи живота на единия партньор, липса на споделени родителски права (само биологичният родители или осиновителят имат права върху детето) и т.н.

От политическа гледна точка, има един много прост пример за липса на видимост – кметът на София никога не е участвал в ежегодния София Прайд. Иска се много кураж за един държавен служител или политик на управляваща позиция открито да подкрепи ЛГБТИ равенството и засега положителните примери клонят към нула.

Разбира се, подобен текст не може да изчерпа в дълбочина всички проблеми и детайли – ако имате конкретни въпроси или предложения за теми, пишете ни, за да публикуваме още полезни материали тук.